Определение № 4964 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. Д. от гр. София против Определение № 41180/ 09.12.2025 г. по адм. дело № 12718/ 2025 г. на Административен съд София – град, с наведени доводи за неправилност. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същата е неоснователна. С Определение № 41180/ 09.12.2025 г. по адм. дело № 12718/ 2025 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. Д. срещу Разпореждане № 214-00-18345-1/14.11.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е прекратил производството по делото. Изпратил е жалбата по подведомственост на ръководителя на ТП на НОИ София - град, позовавайки се на разпоредбата на чл.117 от Кодекса за социално осигуряване. Приел е, че оспореният акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, което е основание за прекратяване на съдебното производство, съгласно чл. 159, т.1 от АПК. Определението е правилно. С оспореното Разпореждане № 214-00-18345-1/14.11.2025 г. ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал парично обезщетение за безработица, считано от 01.11.2025 г. до 28.02.2026г. в размер на 18.00 лева /9.20 евро/ дневно на жалбоподателя Д.. Изрично е указал на засегнатото лице, че разпореждането може да се обжалва съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ - София град в 14-дневен срок от получаването му. Несъобразявайки се с дадените указания, жалбоподателят Д. е подал жалба пред Административен съд София – град срещу първоначалния акт на пенсионните органи. Съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Освен горното, разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО изрично сочи, че актът, който подлежи на съдебен контрол е решението на ръководителя на ТП на НОИ. От изложеното следва извод, че достъпът до съдебно оспорване е възможен едва след изчерпване на административния контрол, който се явява абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. По тези съображения, тъй като жалбоподателят не е спазил визирания съдопроизводствен ред, административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подадената жалба срещу Разпореждане № 214-00-18345-1/14.11.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица не е подведомствена на съда и следва да бъде изпратена по компетентност на ръководителя на ТП на НОИ София - град, който се явява горестоящият административен орган по смисъла на чл.117-118 КСО. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение