Определение № 11598 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. С. С., чрез пълномощника й, срещу определение № 2275 от 03.06.2024 г. по адм. дело № 3/2024 г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата ѝ с вх. № 3537 от 17.05.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 1911 от 07.05.2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и иска да се отмени като се уважи искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за присъждане на направените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът по частната жалба – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор по частната жалба, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 1911 от 07.05.2024 г. по адм. дело № 3/2024 г. АС – Хасково е отменил по оспорването на Р. С. С. Уведомително писмо № 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и изпратил преписката за ново произнасяне на административния орган. С решението съдът е осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на Р. С. сумата 1490 лв. разноски по делото. В мотивите на решението съдът е посочил, че жалбоподателката е претендирала разноски в размер на 10 лв. за държавна такса, 2250 лв. – за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице в размер на 680 лв. Процесуалният представител на ДФ „Земеделие“ е направил възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар. Съдът е приел, че възражението е основателно. В тази насока е изложил съображения, че делото не се характеризира с повишена правна или фактическа сложност, поради което дължимият размер на разноските за адвокатски хонорар на процесуалния представител на жалбоподателката следва да се сведе до определения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения - 800 лв. При това положение е присъдил разноски в полза на оспорващата страна общо в размер на 1490 лв. Жалбоподателката Р. С. е подала искане по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да се измени решението в частта за разноските като й се присъдят същите изцяло, съгласно представените списък на разноските и договор за правна помощ за 2250 лв. Изразила е становище, че съдът неправилно е счел, че минималният адвокатски хонорар следва да се определи в хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 7 НМРАВ, вместо по чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. Изложила е съображения, че съдът погрешно е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и необосновано е намалил размера на дължимите разноски. С обжалваното определение съдът е посочил, че в решението по делото е изложил подробни мотиви защо при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение следва да намери приложение правилото на чл. 8, ал. 2, т. 7 НМРАВ, както и по отношение на размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар. По отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 НМРАВ се е позовал на преобладаващата съдебна практика, според която при оспорване на актовете на ДФ „Земеделие“, с които се отказва подпомагане на земеделските производители, съдът се произнася по законосъобразността на акта, но няма правомощие да реши спора по същество, а връща преписката на административния орган. В този смисъл делото по обжалване на процесното уведомително писмо не е с материален интерес и следователно определянето на минималното адвокатско възнаграждение не е по правилото на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, както поддържа оспорващата. При тези съображения съдът намерил за правилно определен размера на дължимите разноски от административния орган за адвокатско възнаграждение на жалбоподателката. Така мотивира е постановил обжалвания резултат. Съдът правилно е приел, че спорът по делата, образувани при обжалване на актовете, издавани от ДФ „Земеделие“, с които се отказва подпомагане по заявленията на земеделските производители, по реда и на основание чл. 41 и сл. от Закона за подпомагане на земеделските производители, не е с определен материален интерес. В тези случаи съдът решава въпроса за законосъобразността на обжалвания акт, като при отмяна връща административната преписка за решаване по същество на административния орган. Поради това съдът правилно е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 7 НМРАВ, според което за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за делата по Закона за подпомагане на земеделските производители, в приложимата редакция, е 800лв. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен. Видно от данните по делото пред административния съд, производството е по жалба след отмяна и връщане на ДФ „Земеделие“ на предходно уведомително писмо срещу акта, издаден в изпълнение на съдебно решение по адм. дело № 150/2023 г. на АС – Хасково, приложено по настоящото дело. В хода на съдебното производство са представени значителни по обем писмени доказателства, подробно описани в протокола от съдебното заседание на 02.02.2024 г., както и е приложено адм. дело № 150/2023 г. по описа на АС – Хасково. Назначена е и приета в следващото съдебно заседание съдебно-техническа експертиза, както и са събрани гласни доказателства. Пълномощникът на оспорващата страна е участвал активно в съдебното производство, правил е доказателствени искания, представил е писмена защита. Тези обстоятелства не са обсъдени от съда в контекста на направеното възражение за прекомерност от ответната страна при решаване на спорния въпрос за размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. В решението и обжалваното определение не се съдържат съображения защо съдът приема, че спорът не е с фактическа и правна сложност и съответно следва да се редуцират разноските за адвокатско възнаграждение. Предвид събрания доказателствения материал, процесуалните действия на пълномощника по делото, самото решение на съда, чийто обем и съдържание не са в подкрепа на извода за липса на фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че съдът неправилно е намалил размера на дължимите разноски от ответника. По делото са представени списък с разноските и договор за правна защита и съдействие, видно от които е, че разноските за адвокатско възнаграждение възлизат на 2250 лв. С оглед изложеното по-горе, направените разноски за адвокатска защита съответстват на фактическата и правна сложност на делото и не се явяват прекомерни, поради което следва да се присъдят в пълен размер в полза на жалбоподателката. Предвид изложеното определението на АС – Хасково по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се измени решението на АС – Хасково в частта за разноските като се осъди ДФ „Земеделие“ да заплати още 1450 лв. на жалбоподателката Р. С. С.. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,