Определение № 194 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 118/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение18.03.2010 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 978 от 14.01.10г.,постановено по гр.дело № 1065/09 г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о,с което е оставена без разглеждане молбата на РУ”С”гр. Габрово за отмяна по чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд от 4.11.08г.по гр.дело № 205/08г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Б. К. на Т. на Н. ,РУ”СО”гр. Габрово срещу определение № 978 от 14.01.10г. по гр.дело № 1065/09 г.на Върховен касационен съд,състав на ІV г.о.,с което е оставена без разглеждане молбата на Районно управление „С”гр. Габрово за отмяна по чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд от 4.11.2008г.по гр.дело № 205/08г. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е приел,че молителят РУ”С” гр. Г. не е легитимиран да иска отмяна по чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд,защото не е страна по делото,нито е необходим другар на която и да е от двете страни по делото. С оглед на това е счел,че молбата за отмяна е недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. Легитимирана да иска отмяна на основанията по чл.303 ал.1 от ГПК е заинтересованата страна. Молителят няма това качество. Той не е бил страна по гр.дело № 1595/06г.на Габровския районен съд,завършило с последното решение на Габровския окръжен съд от 4.11.08г.по гр.дело № 205/08г.,чиято отмяна се иска. Съгласно чл.304 от ГПК такова лице може да подаде молба за отмяна ако решението има сила спрямо него,като с препращането към чл.216 ал.2 от ГПК законът има предвид случаите на необходимо другарство,когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В случаят молителят е държавен орган,който по силата на чл. 297 от ГПК е задължен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Това не му придава качеството на необходим другар,за да е легитимиран да иска отмяна на решението. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.