Решение № 10701 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2015 г.

Решение № 10701 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП и А. А. Х., чрез адв. Т. Ванкова, срещу решение № 795 от 21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2713 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив /АС/. В жалбата на Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на Х. с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В жалбата на А. А. Х. се излагат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен РА, с присъждане на деловодни разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 261400395 от 07.05.2014 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 14220482 от 16.06.2014 г., издадени от началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в частта, с която са установени задължения на А. А. Х. съответно: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. -26410.96 лв. и лихви-17875.23 лв.; вноски за ДОО 2007 г. -2513.40 лв. и лихви-2890.80 лв.; вноски за ДОО 2010 г. -426.30 лв. и лихви-252.38 лв.; вноски за ДОО 2011 г. -469.92 лв. и лихви- 181.54 лв.; вноски за ДЗПО 2007 г. -708.00 лв. и лихви-814.31 лв.; вноски за ДЗПО 2010 г. -147.00 лв. и лихви-87.03 лв.; вноски за ДЗПО 2011 г. -194.41 лв. и лихви-79.10 лв.; вноски за ЗО 2007 г. - 849.60 лв. и лихви-575.02 лв.; вноски за ЗО 2010 г. -235.20 лв. и лихви-86.27 лв., потвърден с Решение № 847 от 26.08.2014 г. на И. Д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил РА, в частта относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 24 103,94 лв. и определените лихви в размера над 16 582,18 лв.; в частта, с която са определени задължения съответно: вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 426.30 лв. и лихви- 252.38 лв.; вноски за ДЗПО 2010 г. в размер на 147.00 лв. и лихви- 87.03 лв.; вноски за ЗО 2010 г. в размер на 235.20 лв. и лихви-86.27 лв.; в частта, с която са установени задължения за 2011г, а именно: вноски за ДОО 2011 г. в размер на 469.92 лв. и лихви-181,54 лв.; вноски за ДЗПО 2011 г. - 194.41 лв. и лихви- 79.10 лв. В останалата част жалбата на А. А. Х. е отхвърлена. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. След подробен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство, писмени и гласни доказателства и обсъждане на заключението на приетата по делото ССЕ съдът е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като за процесните периоди, разходите на жалбоподателя превишават приходите. Последното обстоятелство съдът е приел, че се установява въз основа на извършения в хода на ревизията анализ на приходите и разходите на ревизираното лице за процесните периоди. Прието е, че са налице и предпоставките по чл. 124а от ДОПК. За да постанови обжалвания акт съдът подробно е анализирал събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че началното салдо към 01.01.2007 г. е така както е прието в хода на ревизионното производство, за 2008 г. е в размер на 76 807,36 лв, тъй като обложената с подоходен данък и ЗОВ данъчна основа за 2007 г. се явява начално салдо за 2008 г. В тази насока е кредитирано заключението на вещото лице във вариант едно. Възприето е заключението на вещото лице и в частта, в която е включило в приходната част на паричните потоци за 2007 г. 10463,98 лв. (5350,15 евро) и за 2011 г. - 11955,83 лв. (6 112,91 евро), като в тази част съдът е приел, че сумите са съгласно 2-броя Информационна бележка за данък доход, издадена от данъчна служба-Комотини, Гърция на брата на ДЗЛ за 2007 г. и 2011 г. Подробно са обсъдени свидетелските показания дадени от брата на ДЗЛ и са кредитирани в частта, която съответстват на представените писмени доказателства. При така установеното съдът е приел, че определените задължения следва да бъдат отменени в частта относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 24 103,94 лв. и определените лихви в размера над 16 582,18 лв. В съотвествие с установеното относно приходите с неустановен произход съдът е изменил и размера на вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 426.30 лв. и лихви- 252.38 лв.; вноски за ДЗПО 2010 г. в размер на 147.00 лв. и лихви- 87.03 лв.; вноски за ЗО 2010 г. в размер на 235.20 лв. и лихви-86.27 лв.; в частта, с която са установени задължения за 2011г, а именно: вноски за ДОО 2011 г. в размер на 469.92 лв. и лихви-181,54 лв.; вноски за ДЗПО 2011 г. - 194.41 лв. и лихви- 79.10 лв. Решението е частично неправилно. По жалбата на ДЗЛ-А. А. Х.: На първо място е неоснователен довода на касатора за наличие на установени данъчни задължения за 2006 г., поради изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. Предмет на ревизията е периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Както правилно е приел АС за 2006 г. не са установени данъчни задължения, а е проследен паричен поток и е формирано начално салдо, с оглед декларирани факти и обстоятелства от ДЗЛ по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Изготвени са парични потоци за периоди преди ревизираните периоди, за да се установят наличните парични средства в началото на ревизирания период, което е законосъобразен подход и е предмет на установяване и в хода на съдебното обжалване. Основателен е втория довод за противоречие в мотивите на съдебния акт, относно противоречие в мотивите на приетото от съда, а именно, че кредитира гласните доказателства частично, доколкото същите са подкрепени с писмени доказателства и конкретно до размера на сумите изтеглени от депозитна сметка № 60640262/0019У, а за останалата част от твърдяната сума не са ангажирани писмени доказателства. В частта в която излага доводи досежно кредитиране на вариант първи от заключението съдът е приел, че са съобразени Информационни бележки за данък доход, издадена от данъчна служба-Комотини, Гърция за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. и Удостоверение от "Алфа Банк" за изтеглени суми от депозитна сметка № 60640262/0019У, които документи не са разгледани от приходния орган. Тези изводи на съда не съответстват на установеното в хода на ревизията, тъй като за формиране на началното салдо за 2007 г. от органа по приходите са признати за получени и включени като налични през 2006 г., всички суми посочени в информационните бележки за данъкоплатец/баща на касатора/ за 2004 г., 2003 г., 2002 г., 2001 г., 1999 г. и 1998 г., в размер на 108 54028 лева. Следва да се има предвид, че посочените информационни бележки не се съдържат по делото, но предвид обстоятелството, че този факт не се оспорва от страните и с оглед забрана за влошаване положението на жалбоподателя, следва да се приеме, че правилно са включени като налични суми за 2006 г. На следващо място въпреки констатираното противоречие в мотивите на съдебния акт, същото нарушение не е от категорията на съществените, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като волята на съда и изводите му относно спорното материално право се извежда безспорно от останалата част на мотивите на акта. Така подробно съдът е изложил доводи защо е кредитирал вариант първи от заключенито на вещото лице, като вариант втори е идентичен с вариант първи. Както във първи вариант, така и във втория не е поставена задача да бъде включена и посочената сума на изтеглените суми от депозитна сметка № 60640262/0019У по години посочена в удостоверение на "Алфа Банк". Съдът е посочил в мотивите си, че кредитира свидетелските показания на брата на касатора частично, доколкото същите са подкрепени с писмени доказателства и конкретно до размера на сумите изтеглени от депозитна сметка № 60640262/0019У, но същевременно същите не са включени в паричния поток от вещото лице и не са представени доказателства, че целта на двамата титуляри на сметката за изтегляне на суми от 2001 г. до 2006 г. и след тази дата до 2008 г., е била да ги дарят именно на ДЗЛ. В тази насока показанията на свидетеля И. А. не са категорични, а само е посочено основанието за превода, " получени средства от неговия тъст", поради което не се установява реалното предаване на А. А. Х. на посочените в удостоверението суми. С оглед на изложеното решението в обжалваната част относно определени задължения по ЗДДФЛ, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП: На първо място е неоснователен довода на касатора, че в частта в която е изменен РА относно определени задължения по ЗДДФЛ съдът се е позовал изцяло на първия вариант от заключението на вещото лице. Заключението не е оспорено в хода на съдебното производство и същото е подробно обсъдено от съда, ведно с останалите доказателства по делото, които подкрепят изводите на вещото лице. На следващо място е неоснователен довода в жалбата за неправилно кредитиране от съда на представените информационни бележки досежно декларирани суми от бащата на ДЗЛ, тъй като от тях не се установявал факта на дарението, а само на тяхното получаване. Това твърдение е в противоречие с установеното в хода на ревизията по отношение на същите доказателства и то за много по ранни периоди: 2004 г., 2003 г., 2002 г., 2001 г., 1999 г. и 1998 г., в размер на 108 54028 лева, за които е прието, че установяват предаване на сумата и включването й като приход за 2006 г. Неоснователен е и довода за неправилност на решението в частта, в която е прието, че сумата останала с неустановен произход за 2007 г. и за която е определен данък за внасяне, не следва да се включва като начално салдо за следващата година, тъй като така както е приел АС недостигът на парични средства, който е обложен за 2007г, следва да се приеме за начално салдо за 2008 г. В противен случай ще бъде повторно обложен недостигът на парични средства. Основателен е довода, в частта на определените задължения за ДОО, за ДЗПО-УФ и за ЗО за 2010 и 2011 г., тъй като макар и започнала по реда на чл. 124а от ДОПК, ревизията в тази й част е приключила по общия ред и определените задължения са въз основа на минималния месечен размер на осигурителния доход за периода 2007-2011 г., а не въз основа на допълнително установените доходи. С оглед на изложеното решението на съда в часта относно определени задължения за вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 426.30 лв. и лихви- 252.38 лв.; вноски за ДЗПО 2010 г. в размер на 147.00 лв. и лихви- 87.03 лв.; вноски за ЗО 2010 г. в размер на 235.20 лв. и лихви-86.27 лв., в частта на установени вноски за ДОО за 2011 в размер на 469,92 лв. и лихви 181,54 и вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 194,41 и лихви 79,10 лв. решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ДЗЛ в тази част. Относно разноските в касационното производство, настоящият съдебен състав намира, че на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в жалбата, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. На А. А. Х. разноски не се дължат, въпреки въпреки бланкетно направеното искане в жалбата. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,