Определение № 5784 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5090/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. А., гражданин на Република Пакистан, с процесуален представител адвокат Поповски срещу определение №9002 от 06.03.2026г., постановено по адм. дело №116 по описа за 2026 г. на Административен съд София град, с което определение оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу отказ от 3.12.2025г. за издаване на виза тип „Д“, издаден от завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан по заявление на лицето, както и производството по делото е прекратено. Твърди се неправилност на определението и се иска неговата отмяна по изложени мотиви и доводи в частната жалба. Иска се да се върне делото за разглеждане по същество. Постъпило е становище по така подадената частна жалба от консулско длъжностно лице в консулството на Република България в Исламабад, Пакистан, от 13.05.2026г. В представеното становище се поддържа правилност на постановеното определение, неоснователност на оплакванията и се иска съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид твърденията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд, по жалба на чужденеца е бил отказ за издаване на виза тип „Д“, от 3.12.2025г., издаден от завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан по заявление на лицето. Съдът е приел, че посоченото нарушение на разпоредби на Европейската конвенция по правата на човека, било принципно, не засягало лица от други старни извън ЕС и не било обосновано, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото предвид разпоредбата на чл.10а ал.4 от Закона за чужденеците в Република България. Определението е неправилно. Постановено е в несъотвествие с процесуалния и материалния закон – Административнопроцесуалния кодекс и Европейската конвенция за правата на човека и Закона за чужденците в Република България. Видно от жалбата на лицето същият е обжалвал процесния отказ за издаване на виза „Д“ като изрично на страница 2 и 3 от нея е посочил нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ. Следователно за него не съществува забраната на чл.10а ал.4 от Закон за чужденците в Република България – тъй като се е позовал на такова нарушение на посочените разпоредби, отказът категорично подлежи и на съдебен контрол. Законът не изисква конкретно мотивиране и подробно обосноваване на цитираните нарушения, независимо от това такива са и направени в жалбата пред първоинстанционния съд. Разсъжденията, които е правил първоинстанционния съд се отнасят по спора по същество и не представляват основание за прекратяване на производството и достъп до правосъдие в Република България. По тях следва да се произнесе с акта по същество. На чужденеца по Закона за чужденците в република България се полага съдъбен контрол върху оспорваните от него административни актове. Цитираните в определението съдебни актове не касаят идентични случаи. Следва да се отбележи, че са поставени и съдебни актове в обратната теза, застъпвана в настоящето определение, но в конкретиката на всеки един казус и всяка една посочена жалба. Не е налице правен спор относно приложимите разпоредби, а как се приема подадената жалба пред първата инстанция. Разпоредбата на чл.10а ал.4 от Закона за чужденците в Република България не въвежда допълнително стесняване на възможностите на жалбоподателите – чужденци, само поставя изричното изискване да има позоваване на нарушения на Конвенцията за правата на човека, каквито в настоящия случай са налице. Определението следва да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение