Определение № 71 от 18.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от Великотърновска света митрополия на Българската православна църква – Българска патриаршия, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 25 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 5326/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., с което е отменено въззивното решение от 28.05.2014 г. по гр.д. № 293/2014 г. на Великотърновския окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от молителя срещу Българската държава искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху подробно описани в решението пет църкви в [населено място] като на ответника са присъдени съдебни разноски в размер на 10 895, 12 лева. Насрещните страни по молбата за отмяна – Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Велико Търново, Министерство на културата и Регионален исторически музей – Велико Търново са депозирали отговори в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в които излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. без уважение като неоснователна. Ответника по молбата - Българската държава претендира разноски. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че с писмо вх. № 3/10.02.2016 г. на молителя са предоставени архивни материали, свързани със статута на петте църкви в [населено място], а именно: протокол № 7 от 06.04.1955 г. и протокол № 8 от 20.04.1955 г. на Пленума на Съвета по опазване на паметниците на културата към Министерството на културата и протокол № 10 от 18.05.1955 г. на Методическия съвет по опазване паметниците на културата към Министерство на културата. Поддържа се, че тези документи са от съществено значение за спора по делото и че не са били известни на молителя до тяхното получаване от него на 10.02.2016 г. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основаваща се на твърдение за наличие на новооткрити документи, които според молителя са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката, дали доказателството е „новооткрито” по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същото е от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение. Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Същата е вписана и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата на снабдяването с посочените и представени с нея документи, а именно 10.02.2016 г. Предвид горепосоченото, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС следва да се допусне до разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,