Определение № 479 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 260051/ 07.10.2020 г. по ч.гр.д. № 633/ 2018 г., с което Апелативен съд – гр. Варна е оставил без уважение молба вх. № 1587/ 16.03.2020 г. от Б. М. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението се обжалва от Б. М. М. с оплакване за допуснато нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК и необоснованост. Обжалваният акт е охранителен, а по частната жалба не следва да се очаква писмен отговор от ответника по иска. Настоящият състав я намира с допустим предмет. Тя е в компетентност на Върховния касационен съд (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна -жалбоподател е ищецът и подател на частна жалба срещу друг, невлязъл в сила акт на апелативния съд, преградил развитието на делото, а определението отрича правото на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 2 ГПК. Налице са и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С молба вх. № 1587/ 16.03.2020 г. по ч.гр.д. № 633/ 2018 г. на Апелативен съд – гр. Варна жалбоподателят е твърдял, че не разполага с достатъчно средства и е поискал на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от внасяне на държавна такса. С разпореждане от 20.03.2020 г. докладчикът по ч.гр.д. № 688/ 2018 г. на Апелативен съд – гр. Варна е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок да представи декларация по образец за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, а и други доказателства, с които да установи, че не разполага с достатъчно средства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Върховен касационен съд. Указанията са съобщени надлежно на 04.06.2020 г., но жалбоподателят не ги е изпълнил. Настоящият приема, че основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква страната-физическо лице да докаже, че материалното му положение изключва или затруднява прекомерно възможността да внесе държавната такси по гражданското дело. Чл. 83, ал. 2 ГПК проявява социалната функция на Българската държава (преамбюл на КРБ), а цели да осигури достъп до съд и за онези физически лица, които нямат възможност да понесат фискалните задължения по чл. чл. 71 – чл. 73а ГПК. В своята преценка за правото по чл. 83, ал. 2 ГПК компетентният съд (в случая, Апелативен съд – гр. Варна) е длъжен да вземе пред вид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, неговата заетост, възрастта и всяко друго релевантно обстоятелство. Релевантните обстоятелства се засвидетелстват с декларация от молителя, която съдът може да изиска, включително по изготвени отнапред това образци (чл. 83, ал. 2, т. 2, а и чл. 534, изр. 2 ГПК) и/ или страната-физическо лице следва да ги докаже с документи. Производството за освобождаване от държавна такса е охранително, макар да се развива в рамките на исковото, а се прилага чл. 533 ГПК. Следователно законни са указанията с разпореждането от 20.03.2020 г., доколкото към молбата липсва декларация или доказателства за релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят е бил уведомен за тях, но в границите на дадения срок не ги е изпълнил. Апелативният съд е постановил законосъобразен акт, приемайки че недоказаното право по чл. 83, ал. 2 ГПК не съществува и добавяйки, че се основава на 26-годишната възраст и трудоспособността на жалбоподателя. Касационният състав е длъжен да потвърди определението.