Определение № 474 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4251/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от И. С. Р. с вх. № 12836/8. 07. 2025 г., уточнявана с молба вх. № 24188/28. 07. 2025 г. и допълнена с молба вх. № 1270/21. 01. 2026 г., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК, на решение № 206 от 09. 04. 2025 г. по гр. д. № 2732/2023 г. на ВКС, 2г.о., с което след частична отмяна на въззивно решение № 327 от 13. 10. 2022 г. по гр. д. № 336/2022 г. на Русенския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от И. С. Р. против „И.“ ООД иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, довела до увреждане на здравето на ищеца - контузия на лява акромиоклавикуларна става, получена на 23. 07. 2019 г., през време и във връзка с извършвана работа по трудово правоотношение с дружеството и засегнало работоспособността му, и е потвърдено въззивното решение в останалата отхвърлителна част. Подаден е писмен отговор на молбата за отмяна от „И.“ ООД, чрез адв. З. Р., с който се поддържа недопустимост и неоснователност на същата. Претендира се присъждане на разноските, направени в производството по отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: Подадена е молба за отмяна на решение на ВКС на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК. В молбата за отмяна са развити множество оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК: а/. за необоснованост на извода на съда за липса на настъпила трудова злополука; б/. за противоречие на правните изводите на съда с материалния закон: с разпоредбите на чл. 55, 57 и 58 КСО, чл. 200 КТ и чл. 49 ЗЗД; за несъобразяване на обстоятелството, че трудова злополука може да бъде установена и в исковото производство, без признаването й за такава от НОИ; за дадена грешна квалификация на исковата претенция; за несъобразяване на решението с практиката на ВКС, формирана във връзка с тълкуване и прилагане на относимите към случая материалноправни норми; в/.за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението: необсъждане на всички събрани по делото доказателства и релевантните за спора факти – фактите, касаещи претърпените от молителя трайни негативни промени в качеството на живот и невъзможността му за полагане на труд като готвач; неправилна преценка на обсъдени доказателства; необсъждане от съда на всички допуснати от работодателя нарушения на трудовото и осигурително законодателство, както и на всички негативни последици за физическото и психическо състояние на молителя след травмата; недопускане на допълнителна СМЕ за установяване телесните увреждания на молителя, тяхната степен и тежест, както и на СТЕ за установяване тежестта на материалите, с които е следвало да работи молителят; недопускане на „ключови доказателствени средства“; несезиране от съда на компетентните органи за неистинността на представени от дружеството по делото документи, както и за дадени от свидетелите П. и Б. неверни показания; неотчетена некомпетентност на вещото лице, изготвило заключението по допуснатата СМЕ, погрешни изводи на експерта и даване на невярно заключение; кредитиране на медицински документи, изготвени без реално осъществен преглед на молителя, което представлява съставяне на неистински документ; неуважаване на основателни доказателствени искания на молителя, в качеството му на ищец; призоваването му за насроченото пред ВКС открито съдебно заседание чрез обявление в Държавен вестник, а не чрез изпращане на призовка. Съдържа се позоваване на непредприемане от процесуалните представители на ищеца на необходимите действия за доказване на претенцията и уважаване на иска, както и на злоупотреба с права от процесуалния представител на ответното дружество. Твърди се и недобросъвестно поведение на служители от НОИ – Р.. Сочи се и очевидна неправилност на решението поради противоречивост на съдържащите се в мотивите изводи на съда. Коментирани са множество писмени доказателства, които са били представени в исковото производство, както и установени с тях факти, заключения на експертизи, показания на свидетели. Неистинността на показанията на свидетелите и неистинността на заключенията на вещите лица не е установено с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима. Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността изложените от молителя факти да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, включително и под основанията по 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК. Изложените в молбата фактически твърдения и оплаквания не покриват никой от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави. Основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – не се твърди да е установено по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на разпитаните по делото свидетели, на представен по делото документ или на заключение на вещо лице. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – твърдението е за лишаване на молителя от възможността да узнае за насроченото пред ВКС заседание, тъй като призоваването му е осъществено чрез обнародване на обявление в Държавен вестник, а не чрез изпращане на призовка. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - твърдението е, че адвокатите-процесуални представили на молителя в исковото производство не са предприели необходимите действия и положили дължимите усилия за доказване на претенцията му и уважаване на предявения иск. Развитите в молбата оплаквания за неправилност на решението биха били от значение в производството по обжалване на въззивното решение, но не и като твърдения, покриващи някои от фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като процесуално недопустима, подадената от И. С. Р. молба по чл. 303, ал. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. При този изход на производството, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,