Определение № 2016 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев против разпореждане по вх. № 15361 от 22.12.2023 г. на председателя на пето отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 9281 от 04.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8287/2023 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на Г. Вълев, председателят на пето отделение на Върховния административен съд приема, че са налице основанията на чл. 213а, ал. 8 вр. с чл. 215, т. 4 вр. с чл. 236 от АПК и оспорването е недопустимо. Така формулираният правен резултат е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Правилна е преценката, че определението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Съдебно-административното производство така, както е уредено в АПК е двуинстанционно (Арг.: чл. 131). Според чл. 208 от АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 236 от АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. При тази нормативна регламентация следва еднозначният извод, че актовете на съдилищата в административния процес подлежат само на двуинстанционно разглеждане. От данните по делото е видно, че по искането на Г. Вълев за освобождаване от държавна такса по частната му жалба срещу определение № 178 от 21.04.2023 г. по адм. дело № 162/2023 г., се е произнесъл Административен съд – Велико Търново с разпореждане от 06.06.2023 г. по същото дело. Този съдебен акт е оставен в сила с определение № 9281 от 04.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8287/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. Така постановеното от Върховния административен съд определение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Предвид обстоятелството, че спорът относно дължимостта на държавната такса по частната жалба е приключил с окончателен съдебен акт, повторната му преценка въз основа на оплакванията в жалбата е недопустима, а чл. 229 от АПК се явява неприложим. С постановяването на акта на касационната инстанция – тричленният състав на Върховния административен съд, са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебното произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. С оглед стабилитета на правния оборот и при липса на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат обжалвани (Виж: чл. 236 във връзка с чл. 223 от АПК) и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. Следователно в конкретния случай е налице пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на изложените доводи на жалбоподателя по същество. При липса на процесуална възможност за оспорване и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, частната жалба на Г. Вълев правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения разпореждането на председателя на пето отделение на Върховния административен съд, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,