Решение № 72 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г.

Решение № 72 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр. д. № 253/09 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправните въпроси за характера и изражението на пропуснатите ползи като вид имуществена вреда от незаконно обвинение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ; за причинната връзка между задържането на валутата с административен /митнически/ акт, но като предмет на престъплението, върнат с оправдателната присъда и действията на ответника в наказателното производство; за момента, от който се търпи вредата при посоченото в ТР № 3/04 г. за възникването на отговорността на държавата и началото на давността за нея. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Прокуратура на РБ /П./ я оспорва като неоснователна. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу П. по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за сумата от 46 056 лв., представляваща имуществена вреда - пропусната полза, изразяваща се в законната лихва върху задържаната по незаконното обвинение като предмет на престъплението за периода 2.07.01 г. до 17.04.08 г. сума от 21 380 щ. д., в левова равностойност от 49 000 лв., определена по курс към началото на периода, ведно с мораторната лихва от 7 456 лв. за периода от 17.04.08 г. до исковата молба на 15.05.09 г. Прието е, че в наказателното производство не е постановяван акт на правозащитния разследващ орган за задържане на сумата, а е безспорно, че тя е отнета от ищеца на митницата с акт за митническо нарушение, приложен по наказателното дело. Или настъпилата за ищеца вреда от невъзможността да ползва парите си за посочения период не е пряка и непосредствена последица от действия на прокуратурата и тя не отговаря за нея по чл. 2, т. 2, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. По поставените въпроси ВКС намира следното: Пропусната полза е неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. Установяването й се основава на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни действия. Увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския оборот. Лихвата може да е възнаграждение за ползване на пари и да произтича от договор - чл. 240 от ЗЗД, чл. 420 и 430 от ТЗ и др. - или да е вид обезщетение за вреди при паричен дълг, предвидено в закона- чл. 86 от ЗЗД. Когато се претендира като пропусната полза, получаването й - като възнаградителна или обезщетителна, следва да е сигурно и дължимо, при начина на ползване на парите. Съгласно т. 10 от ТР № 3/04 г., когато административният/ в случая митнически/ орган действа при обвързана компетентност по нареждане на прокуратурата, тя носи отговорност за тези действия. Отговорността й за вредите от осъществените във връзка с наказателното производство действия на администрацията не е предвидена като самостоятелна, а се осъществява при определяне на обезщетението по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. Съгласно т. 5 от същото ТР на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. Оттогава държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и тече погасителната давност за това вземане. В случая валутата на ищеца от 21 380 щ. д. е задържана на митницата при влизането му в РБ с акт за митническо нарушение от 2.07.01 г. След образуването на наказателното производство по чл. 251 от НК срещу ищеца валутата е държана като предмет на престъплението по наказателното производство /административното се прекратява - чл. 33, ал. 2 от ЗАНН/ и върната с оправдателната присъда по делото, вл. в сила на 10.01.08 г. Макар формално да няма акт на прокурора в наказателното дело за задържането й, то, характера и целта му са признати с влязлата в сила присъда. Затова за вредите, които ищецът е претърпял от задържането на парите му, като последица и за срока на незаконното обвинение отговорност носи П., която е образувала наказателното дело, упражнила е надзор за повдигане на обвинението, внесла го е в съда и го е поддържала пред двете възможни инстанции - чл. 176 и сл. от НПК отм. На осн. чл. 107, ал. 5 от НПК /ред. 1974 г./ парите като предмет на престъплението - чл. 106 от НПК, се предават за пазене в Д. / след изменението от 2003 г. - търговска банка, обслужваща държавния бюджет/ или в Б.. В чл. 150, ал. 2 от Инструкция № 1/04 г. на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и Директора на Н. е посочено, че органите на предварителното производство и съответните органи на М. са длъжни да внесат парите и другите ценности в разумен срок, не по-дълъг от три работни дни от изземването им. В случая този императивно разпореден ред на пазене не е спазен от органите на предварителното производство. От това за ищеца е настъпила вреда - пропусната полза от лихвата, която би получил при пазене на парите / но във валута, тъй като за ответника няма задължение за превръщането й в лева/ в Б. или Д., от деня на задържането им до влизане в сила на оправдателната присъда, когато отпада задължението за пазене и възниква това за връщане на задържаната сума. От този момент върху подлежащата на връщане сума тече законната лихва за забава, до деня на фактическото й връщане 17.04.08 г. С възнаградителната лихва върху задържаната сума във валута, ако беше предадена за пазене по реда на НПК, се съизмерява обезщетението за пропуснатата от ищеца полза за периода на наказателното производство; обезщетителната върху подлежаща на връщане / и върната със забава/ сума във валута, се дължи за периода след това. След изчисляване на лихвата като възнаградителна и обезщетителна за двата периода може да се присъди левовата й равностойност, искана от ищеца към деня на падежа. Искането на ищеца, както е заявено в исковата молба - за начисляване на лихвата в лева върху левовата равностойност на валутата по по - високия курс към момента на задържането й / 2.30 лв. за долар към м. 07.01 г., при 1.33 лв. за долар към м. 01.08 г./ би довело до двойно обезщетяване за пропусната полза - веднъж чрез разликата в курса, при запазване на по- високата курсова стойност на долара към лева в началото на периода на задържане / което ищецът не поддържа в касационната жалба/ и втори път - чрез олихвяване на така определената левова равностойност. То е неоснователно поради липса на законово изискване паричното задължение да се уговаря и превръща в местна монета / чл. 10 от ЗЗД, отм./, при предаване на задържаната сума за пазене по чл. 107 от НПК отм.. По изложените съображения по приложението на материалния закон, решението на въззивния съд е неправилно - незаконосъобразно и следва да се отмени. За събиране на нови доказателства - изчисляване на възнаградителната лихва върху задържаната валута, ако бе предадена за пазене в Б. или Д. / търговска банка/ за периода до оправдателната присъда и на обезщетителната законна лихва след това до изпълнение на задължението за връщането й, както и на левовата им равностойност към исковата молба / ТР № 2/97 г., т. 4/ - делото следва да се върне на въззивния съд, който да назначи вещо лице с такава задача /ТР № 1/01 г., т. 10, по приложението на чл. 130 от ГПК, отм./. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.