Определение № 980 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Каменни фракции“ ЕООД, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 12810/11.12.2025г. по адм. дело № 11167/2025г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските. В искането се твърди, че присъдените в полза на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение са в завишен размер, като е направено в с.з. искане за прекомерност. Моли се за намаляване на присъденото възнаграждение. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, в предоставения срок не изразява становище по молбата. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Разгледано по същество е и неоснователно. Видно от решение № 12810/11.12.2025г., постановено по адм. дело № 11167/2025г., след като ВАС е отменил оспореното пред него решение на АССГ и е отхвърли жалбата на „Каменни фракции“ ЕООД срещу процесния РА, е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски в размер на 10 105.66лв. за четири съдебни инстанции, от тях д.т. от 291.90лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 813.76лв. Размерът на възнаграждението е определен от страната в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Настоящата инстанция счита, че за да се произнесе следва да има предвид т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, според която, ако съдът установи, че наредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба /чл. 78, ал. 5 ГПК/, нарушава забраната по член 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, § 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. При съобразяване с това решението, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. Това означава, че може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба № 1/2004г. В случая касационният състав приема, че претендираните от ответника по касация разноските за юрисконсултско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника правна помощ. Процесуалният представител на касаторът се е явил се е явил в проведеното открито съдебно заседание, като е представил подробна касационна жалба, с наведени съдържателни доводи и твърдения свързани с касационните основания и е изложил в с.з. накратко същността на спора. При горните факти, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на молителя за това, че разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. Освен това следва да се подчертае, че разноските за юрисконсултско възнаграждение са за 4 съдебни инстанции, с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК сочеща, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По така изложените съображения искането на „Каменни фракции“ ЕООД за изменение на Решение № 12810/11.12.2025г. по адм. дело № 11167/2025г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение