Определение № 2609 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2025 г.

ВАСВторо отделение13.03.2025 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 10644/04.12.2023 г., постановено по административно дело № 9526/2023 г. по описа на Административен съд- София град. ОСЪЖДА Н. В. В. да заплати в полза на Столична община съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Н. В. В. против Определение № 10644/04.12.2023 г., постановено по административно дело № 9526/2023 г. по описа на Административен съд- София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Виза за проектиране на смесена сграда с магазини, заведение за обществено хранене, офиси, жилища, подземен гараж на две нива и озеленяване на М+2+1 етажа /с кота корниз до 10 м./ в УПИ I „за ОО, паркинг и озеленяване“, кв. 312ж, м. „ж.к. Красно село плавателен канал – север“, ПИ с КИ 68134.207.146, издадена на 04.09.2023 г. от Главния архитект на Район „Красно село“ – Столична община по преписка с вх. № РКС23-АХ00-14-/2//04.09.2023 г., като производството по делото е прекратено. В частната жалба се изказва общо недоволство срещу оспореното определение, като се иска да бъде обявено за нищожно, евентуално да се обезсили или отмени като неправилно. От ответните страни - Главен архитект на Район „Красно село“ – СО и от „Ню Партнерс“ ЕООД чрез процесуални представители са постъпили отговори, с които се оспорва частната жалба, с молба да бъде оставена без уважение, а съдебното определение остане в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение административният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на издадената виза за проектиране, тъй като кръгът на заинтересованите лица при оспорването й се определя от разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, сред които жалбоподателят не попада. Въпреки дадената му от съда възможност, същият не е представил доказателства и не е изложил твърдения за това да е собственик или носител на вещни права върху непосредствено засегнати от предвижданията на визата имоти, а обосновава правния си интерес в качеството му на жител на Столична община и част от „засегната общност“ по Орхугската конвенция. Определението е постановено при правилно приложение на закона. Процесната виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, като съгласно чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. В съответствие с тази норма, административният съд правилно е определил кръга на заинтересованите от оспорване на визата лица, а именно тези, посочени в чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗУТ. Тази разпоредба е специална, прилага се стриктно и не подлежи на разширително тълкуване, поради което единствено това са лицата, притежаващи субективното право на оспорване на посочената категория административни актове, сред които попада и процесната виза. Жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи обстоятелството да е собственик или носител на вещни права, както и не твърди да има собственически или ограничени вещни права върху имота, предмет на визата или съседни нему имоти. Ето защо, правилен е изводът на първостепенния съд за липса на предпоставките по чл. 131 ЗУТ, което обосновава и отсъствието на правен интерес от оспорването, като пред настоящата съдебна инстанция този извод не се опровергава. Съдебното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

12