Определение № 2833 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 1993 от 2.08.2023 г., постановено по ч. гр. д.№2046 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, VI-ти състав, с което е потвърдено определение № 8066 от 3.07.2023 г. по гр. д. № 14558 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, 26 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати 1 897,81 лв. държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че определението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по формулирания въпрос противоречи на практиката на ВКС, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: След като с влязло в сила определение № 7150 от 12.06.2023 г. по гр. д. № 14558 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-26 състав, е прекратено производството по делото поради отказ от иска, предявен от КПКОНПИ срещу Й. П. Н.-Д., комисията е осъдена да заплати на основание чл.157, ал.2 от КПКОНПИ 1897,81 лв. държавна такса с определение № 8066 от 3.07.2023 г. по същото дело. Софийският апелативен съд е потвърдил определението в тази част, позовавайки се на разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ, според която държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото. Според въззивния съд новата правна уредба относно отнемането на незаконно придобитото имущество възлага в тежест на Комисията задължението да плати държавна такса, за разлика от отменените закони, поради което предишната практика на ВКС в обратния смисъл не е актуална. При тези мотиви на въззивния съд формулираният въпрос дали КПКОНПИ дължи заплащане на държавна такса в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ е от решаващо значение за изхода на спора. Даденото от Софийския апелативен съд разрешение на този въпрос обаче съответства на практиката на ВКС и на приложимата правна норма/чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/. Схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г./ с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл.84, т.1 от ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение №328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г.по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО/ По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение