Определение № 1913 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 658/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл.250 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Денис Ер Груп“ ЕООД срещу определение № 1733/01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл.250 ал.1 ГПК - да се допълни определение № 1088/22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, което е било поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 2949/10.11.2025 г. В частната жалба са изложени съображения относно наличието на повдигнати доводи за прилагането на чл.372 ал.2 ГПК в частната жалба, по която е образувано производството пред въззивния съд, които обаче не са били обсъдени от въззивната инстанция в нарушение на ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСТК на ВКС. Поддържа се, че доводът за прилагането на чл.272 ал.2 ГПК е решаващ, защото делото е търговско и се разглежда по специалния ред на глава 32 ГПК – „Производство по търговски спорове“. Ответникът „Столична община“ е подал възражение, с което оспорва частната жалба с довода, че не е поставен релевантен въпрос, който да е от значение за делото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема, че частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран от частния жалбоподател с искане за допълване на определение № 1088/22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, което искане е основано на твърдението, че в това определение липсва обсъждане на довода за прилагане на чл.372 ал.2 ГПК. Изложени са в мотивите съображения, че въззивният съд се е произнесъл законосъобразността на всички атакувани с частната жалба определения, както и че при липса на мотиви относно някои от наведените в частната жалба доводи за допустимост и основателност на искането за увеличение на иска, такава липса не може да бъде поправена по реда на чл. 250 ГПК. Пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната е основание за неправилност на съдебния акт, но не представлява непълнота на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд. Касационният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Постановяването на допълнително определение предпоставя да е налица такава непълнота на съдебния акт, която да може да се отстрани, но без да се променя съдебният акт. С молбата по чл. 250 ГПК е релевиран доводът, че въззивният съд не е обсъдил направеното в частната жалба оплакване относно приложението на чл.372 ал.2 ГПК. Твърдението, че въззивният съд не се е прознесъл по въведено в частната жалба оплакване, сочи на липса на мотиви във въззивното определение, но този пропуск в мотивите не води до непълнота на съдебния акт по смисъла на чл.250 ал.1 ГПК. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и неговата правна аргументация, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, молбата с правно основание чл.250 ал.1 ГПК е неоснователна, доколкото вече произнесеният дипозитив на съдебния акт не може да бъде изменен. Пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната и да формира мотиви по тях би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет /решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр. д. № 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр. д. № 359/2011 г., I г.о. и др./. По реда чл.250 ал.1 ГПК не може да се променя постановеното вече определение и да се пререшава по същество изходът на делото пред въззивната инстанция. Друга би била хипотезата, ако липсваше произнасяне в диспозитива на въззивното определение, но случаят не е такъв, защото с молбата по чл.250 ал.1 ГПК частният жалбоподател не е направил искане за постановяване на допълнителен диспозитив по конкретно искане в частната жалба, по което да липсва произнасяне. С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният касационен съд