Определение № 887 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 276/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., от гр. София, срещу Определение № 36195/ 04.11.2025 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 5519/ 2024 г., в частта, в която е отхвърлено искането на Н. В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева, дължима за обжалването на Определение № 15203/ 05.05.2025 г. и е отхвърлено искането му за предоставяне на безплатна правна помощ. Частната жалба е бланкетна. Иска се с нея да бъде установена противозаконността на обжалваното Определение с твърдение за противоречие с повелителни правни норми, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и да бъде обявена нищожността на Определението, евентуално да бъде постановена (както е изписано в частната жалба) цялостната му отмяна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК (за нея не се дължи държавна такса и приподписване от адвокат), от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на Н. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на тридесет лева по обжалване на посоченото по – горе Определение, съдът е посочил, че с Разпореждане № 29049/ 04.09.2025 г. му е предоставил възможност да представи декларация за семейно и материално положение, както и всички документи, с които разполага от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Приел е, че Разпореждането е съобщено на лицето по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на 16.10.2025 г., но в указания срок и към момента на постановяване на Определение № 36195/ 04.11.2025 г. от оспорващото лице не е била представена исканата декларация. Същевременно съдът е отбелязал, че му е служебно известно, че от Н. В. са подавани множество жалби, по които са образувани дела в АССГ и по които е заплащана дължимата държавна такса, както и че ползва адвокатска защита, вкл. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С оглед подадените многобройни жалби до съда от г-н В. съдът се е позовал за изводите си и на Определение № 1527/ 13.02.2023 г. по адм. дело № 1245/ 2023 г. на ВАС. По отношение искането за ползване на безплатна правна помощ съдът е описал предпоставките за това по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) и е приел, че не са налице първата и третата предпоставка, изискуеми кумулативно, т.е., че молителят има възможност да заплати символичната такса от 30 лева, както и че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на безплатна адвокатска помощ. Определението е правилно. Съображенията за това са следните: На основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в първоинстанционното съдебноадминистративно производство на основание чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. С молба от 26.08.2025 г., след като е получил указания за внасяне на държавна такса, г-н В. е отправил искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса за разглеждане на подадената срещу Определение № 15203/ 05.05.2025 г. частна жалба, тъй като към съответния момент не разполагал с финансови средства, както е поискал и предоставяне със същата молба на безплатна адвокатска помощ във връзка с обжалване на конкретното Определение. С Разпореждане № 29049/ 04.09.2025 г. съдът е оставил молбата без движение и е дал конкретни указания на молителя за представяне на доказателства по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК и посочване в декларацията, която ще представи, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 313 от НК. Указал е на молителя и изискванията за безплатна правна помощ по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В указания срок молителят не е представил изискуемите доказателства. По делото е налице декларация (26.06.2025 г.) по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с обжалване на друго Определение, но тя съдържа изявление на декларатора, че притежава недвижими имоти. Същото се установява и от предоставената от него справка от Агенция по вписванията. Доказателствата по делото, процедирането по подадени други частни жалби по същото, сочат, че молителят притежава в идеални части недвижими имоти и земеделска земя, че същият по обжалване на друго Определение по делото е внесъл дължимата държавна такса от 30 лева и е упълномощил адвокат. При неизпълнение на дадените от съда указания и наличните други доказателства по делото, то изводите на съда за липсата на предпоставки за уважаване на искането от 26.08.2025 г. са правилни и съответни на събраните доказателства и приложимия закон, като касационната инстанция споделя и изложените от първоинстанционния съд съображения за липсата на условията на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,