Определение № 2771 от 03.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от адв. Е. М. от АК-П.- пълномощник на ответниците в касационното производство и по делото „Кардиф- Общо Застраховане“ АД и „Кардиф Животозастраховане“ АД, за изменение на постановеното по делото определение №1764/06.06.2025г. в частта за разноските, като претендира да им бъде присъдена допълнително сумата от 4 885.22 лева - адвокатско възнаграждение за касационното производството. Счита, че дължимото възнаграждение е в размер 7 385.22 лева. Алтернативно в случай, че насрещната страна направи възражение за прекомерност и съдът счета този размер за прекомерен, претендира адвокатско възнаграждение, съгласно минималните размери, определени в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.2, ал.7, чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от същата/, а именно – сумата 4 803.81 лева /с включен ДДС/. Ответникът по молбата и ищец по делото Т. П. Ц. чрез пълномощник адв. Г. С. излага доводи за неоснователността на искането по чл.248 ГПК. Поддържа становище, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, приети в Наредба №1 от 09.07.2004г., като се позовава на практика на СЕС и ВКС. Изрично прави и възражение за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по настоящото дело определение не е допуснато касационно обжалване на решение №763 от 12.12.2023г., постановено по в.т.д. №869/2023г. по описа на Апелативен съд- София и е осъден касаторът Т. П. Ц. да плати на „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра[ЕИК] и на „Кардиф Общо Застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра[ЕИК] сумата 2 500 лева разноски за касационно производство. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения на т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е действителната правна и фактическа сложност на делото /чл.78, ал.5 ГПК/. В съответствие с тези разяснения и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е формирана и практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав – определение №638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., определение №474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., определение №1313/29.04.2025 г. по ч.т.д. № 2565/2024 г. на ВКС, II т.о. и други, съобразно която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г., а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат извод, че с оглед материалния интерес /30 000 лева/, правната и фактическа сложност на делото /при отчитане и на изложение в касационната жалба и оплаквания и поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси/ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, които се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание /касационното производство е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение/, възражението на касаторката по чл.78, ал.5 ГПК, направено с молба от 25.02.2025г., е основателно, а присъденото адвокатско възнаграждение на ответниците в размер на 2 500 лева е правилно определено. С оглед изложеното, съдът намира искането по чл.248 ГПК за неоснователно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение