Определение № 435 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 824/2023 г.
ВКСI търговско отделение11.02.2025 г.докладчик Татяна Костадинова
Диспозитив
ДОПУСКА до разглеждане молбата на С. П. за отмяна на влязлото в сила на 18.11.2020 г. Решение № 81/17.04.2019 г. по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Решение № 73/23.07.2018 г. по т.д. № 84/2017 г. на ОС-Ловеч за осъждане на молителя да заплати на „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД на основание чл. 145 ТЗ сумата от 122 009,29 лв., представляваща обезщетение за касови липси, ведно със законната лихва върху тази главница и съответните съдебни разноски, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК поради новооткрити писмени доказателства, представени под № № 1-39, 52, 59-65, 79-80. Делото да се докладва на председателя на Първо отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. УКАЗВА на молителя в едноседмичен срок от съобщението да представи по два четливи преписа от документите под № 27, 28 и 37. ОТХВЪРЛЯ искането на молителя за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в молбата по чл. 303 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. П. за отмяна на влязлото в сила на 18.11.2020 г. Решение № 81/17.04.2019 г. по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, в горепосочената част на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК поради новооткрити писмени доказателства, представени под № № 40-51, 53-58, 66-78, 81-91. Определението, с което молбата се оставя без разглеждане, може да се обжалва от молителя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис. В останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по молба на С. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК на влязлото в сила на 18.11.2020 г. Решение № 81/17.04.2019 г. по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Решение № 73/23.07.2018 г. по т.д. № 84/2017 г. на ОС-Ловеч за осъждане на молителя да заплати на „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД на основание чл. 145 ТЗ сумата от 122 009,29 лв., представляваща обезщетение за касови липси, ведно със законната лихва върху тази главница и съответните съдебни разноски. Молителят твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства, представляващи счетоводни документи, с които не е могъл да се снабди в хода на процеса, тъй като след освобождаването му като управител през 2015 г. не е имал достъп до счетоводството на дружеството. Сочи, че се е запознал с представените към молбата под № 1-94 документи едва на 31.01.2023 г. след предявяване на разследването по воденото срещу него досъдебно производство № 59/2016 г. на ОП-Ловеч, в рамките на което документите са били събрани като доказателства. Счита, че същите имат съществено значение за делото, тъй като установяват разходването на средства на дружеството, но не са били взети предвид при решаване на делото по иска по чл. 145 ТЗ поради нередовно воденото счетоводство на ответника. Моли за приемането им като писмени доказателства и за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза с посочени в молбата задачи. Ответникът по молбата „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД заявява, че част от документите са представени от самия молител в досъдебното производство и поради това нямат характер на новооткрити. За останалите документи твърди, че молителят е следвало да знае за тяхното съществуване, тъй като са съставени по време, когато той е бил управител, а някои от тях са издадени от самия него или касаят разходи, пряко свързани с него (напр. за заплата). Поради това ответникът по молбата счита, че молителят е могъл да представи тези документи в хода на процеса или да се снабди с тях, включително като изиска представянето им от насрещната страна. Оспорва и значението им за решаване на делото. При тези съображения ответникът моли молбата да не бъде допускана до разглеждане, а евентуално – да бъде оставена без уважение. Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна поради нови писмени доказателства следва да се подаде в тримесечен срок от момента, в който молителят е могъл да се снабди с тях. Неспазването на срока води до недопустимост на молбата и същата следва да бъде оставена без разглеждане, щом изводът за просрочие следва от твърденията на молителя или от представените от него доказателства. В случая част от сочените за новооткрити доказателства са били в държане на молителя преди повече от три месеца от сезирането на съда и този факт се установява от постановлението за назначаване на експертиза в досъдебното производство, приложено към молбата по чл. 303 ГПК. Видно от описанието на задача № 2 на експертизата, с молба вх. № 929/23.08.2022 г. процесуалният представител на молителя е депозирал пред разследващия орган документите, представени под № № 40-51, 53-58, 66-78, 81-91 с настоящата молба. Следователно молителят е бил в тяхно държане още към 23.08.2022 г. и поради това молбата за отмяна от 13.04.2023 г., обоснована с тяхната новооткритост, следва да бъде оставена без разглеждане поради подаването й извън предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок. В останалата част молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане като подадена от легитимирана страна и при надлежни твърдения относно момента, в който молителят е имал възможност и е узнал за доказателствата, които твърдения не се оборват от представените от него доказателства. Възраженията на ответника по молбата, свързани с по-рано съществувалата възможност за своевременно снабдяване на молителя с тези доказателства, ще бъдат обсъдени по същество. По приемане на писмените доказателства, по които молбата за отмяна е допусната до разглеждане, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Искането за изслушване на експертиза по поставените от молителя задачи следва да бъде отхвърлено, тъй като значението на новооткритите доказателства за правния спор по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (дали и доколко те биха могли да повлияят за пререшаването му) се преценява от формална страна, без да се изследва какви конкретни фактически изводи могат да се направят от тях (този въпрос би бил релевантен в исковото производство, ако молбата за отмяна бъде уважена). Така мотивиран, Върховният касационен съд