Решение № 7819 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към Министерство на Вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 8690 от 23.12.2025 г., постановено по административно дело № 1545/2025 г. от Административен съд /АС/ - Хасково, с което е отменена негова заповед Заповед № 3286з-3043 от 28.07.2025 г., с която е отказано снемането на осъществени спрямо И. О. И. полицейски регистрации с №[номер]/24.06.2010г. и № [номер]/30.03.2011г. на Районно управление /РУ/ - Свиленград и преписката е върната на директора на ГДНП за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и необосновано. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и такива за държавна такса за подаване на касационната жалба. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – И. О. И., чрез процесуален представител, в писмена молба оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Писарова. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АС – Хасково е посочил, че административният орган не е извършил необходимия, съгласно постановеното по преюдициалното запитване отправено от състав на ВАС Решение от 30.01.2024г. по дело С-118/2022 г. на СЕС анализ, по отношение личността на жалбоподателя, осъществените от него престъпни деяния, за които е бил осъден и реабилитиран, както и дали са налице други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянията за които е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация. Решението е законосъобразно. В конкретния случай полицейските регистрации са направени във връзка с осъждането на И. в младежка възраст за извършени престъпления против собствеността, осъществени на 16.03.2010 г. и на 02.02.2011 г., за които са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, и „пробация“, като съгласно справка за съдимост лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, считано от 05.01.2015 г. Въз основа на горното, обосновано административният съд е посочил, че органът неправилно е преценил личността на И. като рискова, като не е извършил нужния анализ на същата. Именно тази преценка, съотнесена към конкретните данни за лицето, обосновава извода на първоинстанционния съд, който настоящият състав напълно споделя. В случая е извършена полицейска регистрация за две деяния, извършени в кратък период, за които е реабилитиран и от извършването им са изминали 15 години, а от реабилитацията на И. повече от десет години, през които няма данни за каквито и да било нови престъпни прояви, като посочения период на правомерно поведение изключва извода за трайно незачитане на установения в страната правов ред и сочи, че лицето не представлява риск, оправдаващ по-нататъшното обработване на данните му. Правилен е и изводът, че наличието на наложени административни наказания не обуславя извод за наличие на необходимост от продължаване на обработване на личните му данни за извършените полицейски регистрации. Последните съгласно чл. 68 ЗМВР са вид обработване на лични данни на лица, привлечени като обвиняеми за извършени умишлени престъпления от общ характер, от което следва, че дори на лица извършили престъпления по НК, но от частен характер, такива не се извършват, а още по-малко извършването на административни нарушения е основание за такава обработка на лични данни, които са необходими за разкриване на престъпления. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че при постановяване на акта органът не е извършил дължимата проверка за личностното развитие на И., както и дали обработката на данните е пропорционална с оглед правото на ЕС, целите на полицейската регистрация, периодът, изминал след осъждането на И., риска, който същият представлява през този период от време с цел съпоставка между посоченото и необходимостта от обработване на личните данни на лицата предвид целите, които се преследват с полицейската регистрация. Правилно в тази насока съдът е посочил приетото от СЕС в решение по дело С-118/2022 г., че настъпилата реабилитация сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Горното обстоятелство може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение, като последният следва да бъде подходящ само ако отчита релевантните обстоятелства, които могат да породят необходимост от такъв срок на съхранение, като визираните в точка 67 от посоченото решение. Решението е обосновано. Установените по делото факти не са спорни между страните и са установени с представените по делото доказателства. Съдът е формирал правните си изводи единствено въз основа на тези доказателства, които е изложил подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника - адв. Писарова, адвокатско възнаграждение в размер на 385 евро, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение