Определение № 4293 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5129/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от „Денис Ер“ ЕООД с искане за тълкуване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Поискано е да се отговори на следните въпроси: 1.Кои са доказателствата, поради които е изведен процесуалноправният въпрос :”Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи?” и които следва да бъдат обсъдени от съда ? 2.В какво се изразява и в кое отношение е приложима към настоящото производство цитираната от ВКС съдебна практика, обективирана в решение №34/22.02.2016 г. по гр. д. №4657/2015 г., I г.о. на ВКС? 3.Твърденията на касатора, че не са обсъдени всички събрани доказателства неотносими към съдебния спор, вкл. и тъжба до СРП с вх. № 362/27.07.2010 г., обвързват ли съда при формулирания от съда процесуалноправен въпрос :,, Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи?" 4.Съгласно така постановените мотиви по така формулирания от ВКС процесуалноправен въпрос, следва ли да се обсъждат доказателства по които касатора е възразил срещу приемането им като доказателства пред първоинстанционния съд ? От ответника фондация „ВМРО“ е постъпил отговор, с който е изразено становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: По реда на чл. 251 ГПК подлежи на тълкуване съдебен акт, който е неясен или двусмислен и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на съдебния акт не подлежат на тълкуване. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - решение № 8 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г., II г. о.; решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., III г. о ;решение № 76 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о.,., решение № 148 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II г. о.,, решение № 165 от 28.07.2017 г. по т. д. № 2495/2015 г., II т. о. В случая не е налице нито една от хипотезите за тълкуване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, защото в същото по ясен начин е изразена волята на съда. Изложените в молбата за тълкуване доводи са израз на несъгласието на страната с приетото от съда в мотивите на съдебния акт, които мотиви, както вече се посочи, не подлежат на тълкуване. Предвид изложеното молбата за тълкуване на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение