Определение № 255 от 27.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2549/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., против решение № 168 от 22.04.2019 г. по в.гр.д. № 222/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение от 28.12.2018 г. на Районен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 571/2018 г., в частта, с която ЗК "Уника" АД, [населено място] е осъдено да заплати на касатора сумата над 5 000 лева до пълния уважен размер от 10 000 лева, като искът в тази му част е отхвърлен. Ответникът по касация – ЗК "Уника" АД, [населено място] – депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва допустимостта на касационната жалба, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, в евентуалност - обосноваването на основание за допускането й до касационно обжалване, по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Относно касационната му обжалваемост по чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съобразно цената на иска, настоящият състав намира, че произнасянето му е предпоставено от изхода на тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, образувано по въпроса: Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец, във връзка с упражняваното от него занятие, и какъв е прагът на достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото ? Видно от мотивите на определението по гр.д.№ 1447/2019 г. на ІV г.о. на ВКС, инициирало образуването на тълкувателното дело, противоречивата съдебна практика е формирана в по-широк аспект – досежно търговският характер на дело с предмет сделка, сключена между търговец по занятие и лице - нетърговец. Отговорът на конкретно формулирания въпрос по необходимост би предпоставил мотиви относно общите критерии за определяне на делото като търговско или гражданско, поради което разрешението по тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС се явява обуславящо за произнасянето по настоящия спор, независимо че касае отговорността на застраховател към трето за застрахователното правоотношение лице, но доколкото последното е възникнало между застраховател и физическо лице, в качеството на застрахован. Именно със застрахователния договор, като търговска сделка от рода на абсолютните - чл.1 ал.1 т.6 ТЗ, съответно с правното й действие и последици, в случай на застрахователно събитие, ВКС е обосновавал търговския характер на делото и по иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, независимо от качеството на насрещната страна – застрахован. Водим от горното и на основание чл.292 ГПК, съставът на І т.о. на ВКС