Определение № 455 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на З. Г. Т. и П. Г. Т. против решение № 276/21.02.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 3563/2011 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационните жалби Е. П. К. оспорва жалбите с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да допусне при посочените в решението квоти съдебната делба, съдът е приел, че недвижимите имоти са съсобствени между страните по делото, като съсобствеността произтича от наследяването на общия им наследодател и земеделска реституция. С решението си, съдът е приел за неоснователно основното възражение на съделителите З. Г. Т. и П. Г. Т., че са придобили имота на основание давностно владение. Съдът е приел, че от 1998 година, когато е възстановена собствеността върху спорните имоти, до завеждането на иска, не са изтекли изискуемите се от закона десет години давностно владение, годно да направи лицата собственици. Съдът е приел, че към момента на възстановяване на собствеността, съгласие от страна на съсобствениците да се придобият имотите само от З. Г. Т. и П. Г. Т. не е било налице. Същите са владели само своята собствена идеална част от имотите, а по отношение на останалите части, собственост на останалите съделители, те са държатели на имотите, за периода, на който са позовават З. Г. Т. и П. Г. Т.. Съдът е приел, че в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага, като държателят следва да установи отблъскването на владението на останалите наследници, както и по явен и недвусмислен начин да им демонстрира промяната в отношението си към вещта. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.69 от ЗС, тогава, когато се касае за съсобственост, произтичаща от наследяване, като се поставят правни въпроси в контекста на фактическата обстановка по конкретното дело, свързани с това кога е установена фактическата власт – преди възстановяване на собствеността върху спорните имоти или след това, както и дали към момента на възстановяването на собствеността е било налице съгласие от страна на останалите съсобственици за установяването на фактическата власт. По така поставения правен въпрос, произнасянето на въззивния съд не противоречи на задължителната практика на ВКС, обобщена с приемането на ТР №1/2012 на ОСГК. С това тълкувателно решение, ВКС прие, че в отношенията между съсобствениците тогава, когато съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение. Такова разрешение на правния въпрос е приел и въззивния съд с обжалваното решение. Останалите повдигнати въпроси от касаторите, касаят конкретната фактическа обстановка, като се цели преразглеждането в настоящото производство на възприетия от въззивния съд факт, че съсобствеността е възникнала с влизане в сила на решението, с което се възстановява собствеността върху имотите, а не в един предходен момент. Наличието на задължителна съдебна практика, отразена в ТР №1/2012 г. по поставените правни въпрос водят до липса на касационните основания, сочени от касаторите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия