Определение № 6375 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Определение № 4795/05.02.2026 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8558/25 г., с което съдът е допълнил свое Определение № 1415 от 13.01.2026 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, осъждайки КЕВР да заплати на "Национална електрическа компания" ЕАД сумата от 30 703,08 евро, представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство. Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение. Конкретните възражения са, че не може да се приеме, че НЕК ЕАД е представило своевременно списъка с разноски и доказателствата за направените разноски по делото, както и че неправилно съдът не е уважил възражението, направено от КЕВР, за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. Иска отмяна на определението. КЕВР е подала и втора частна жалба, срещу Определение № 8154/27.02.26 г., постановено от АССГ по същото дело, с което съдът е отказал да измени предходното си определение № 4795/05.02.26 г. чрез намаляване на размера на присъдените разноски на 1000 лева. Ответникът по частната жалба - "НЕК" ЕАД, чрез своите процесуални представители оспорва частните жалби по съображения в писмени отговори, постъпили по делото на 26.02.26 г. и 17.03.26 година. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "НЕК"ЕАД, с която се оспорва мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане на НЕК с вх. № Е-13-01-10/14.07.2025 г., алтернативно срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане за компенсиране на разходи по чл. 34 от ЗЕ и чл. 35 от ЗЕ с вх. № Е-13-01-10/31.03.2025 г., изменено и допълнено със становище вх. № Е-13-01-15 от 12.06.25 година. По този начин е и докладван предмета на жалбата с Определение № 33176/10.10.25 г., постановено по делото. С изпращане на жалбата до съда, ведно с административната преписка, КЕВР е възразила в писмо от 15.08.25 г., че жалбата е недопустима, тъй като Комисията се е произнесла по жалбата на "НЕК"ЕАД вх. № Е-13-01-10 от 31.07.25 г. С преписката е изпратено Решение № ПП-7 от 30.07.25 г. на КЕВР, с което е прекратено като недопустимо административното производство, образувано по искане с вх. № Е-13-01-10 от 14.07.2025 г. от "НЕК" ЕАД за постановяване на допълнително решение, с което КЕВР да се произнесе по искането за компенсиране, предявено от дружеството с писмо с вх. № Е-13-01-10 от 31.03.25 г. и изменено с писмо с вх. № Е-13-01-15 от 12.06.25 година. Административният съд е дал ход на жалбата, провел е по делото открито съдебно заседание на 11.11. 25 г., в което е събирал и приел доказателства и е отложил делото за 20.01.26г. за становище и евентуално събиране по делото на поискана от жалбоподателя съдебна експертиза. В съдебното заседание, процесуалният представител на КЕВР е поддържал възражението си за недопустимост на жалбата с твърдение, че по искането на "НЕК" ЕАД е прието Решение № ПП-7/30.07.25 г., поради което не е налице мълчалив отказ С молба от 15.12.25 г. "НЕК" ЕАД посочва на съда, че поддържа направеното изявление в откритото заседание от 11.11.25 г., проведено по делото, че подадената жалба обхваща и Решение № ПП-7/30.07.25 година. С Определение № 1415 от 13.01.26 г., съдът е отменил определението си за насрочване на делото в открито съдебно заседание, отменил е мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по искането на НЕК ЕАД за компенсиране на разходи по чл. 34 и чл. 35 от Закона за енергетиката, отменил е решение № ПП-7 от 30.07.25 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство по искането КЕВР да се произнесе с решение за компенсиране на разходи и е изпратил преписката на КЕВР за произнасяне по искането с изричен, мотивиран акт по същество. Посочил е, че на осн. чл.200, ал.2 АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба от жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ по заявлението на НЕК ЕАД до КЕВР за компенсиране на разходи, както и че с последващото приемане от КЕВР на решение № ПП-7 от 30.07.25 г., с което производството е прекратено, не отстранявало този порок. Съдът е посочил, че именно постановеният изричен отказ, с решение № ПП-7 от 30.07.25 г. го е мотивирал да се произнесе по глава десета, раздел IV АПК. По молба на НЕК ЕАД, подадена на осн. чл. 176а АПК, административният съд е допълнил определението си, с Определение № 4795/05.02.2026 г., осъждайки КЕВР да заплати на НЕК ЕАД разноски по делото в размер на 30 703,08 евро, представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса за съдебното производство. Съдът не е уважил възражението на КЕВР за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 30 677,52 евро. КЕВР е поискала изменение на Определение № 4795/05.02.26 г., чрез намаляване на присъдените на НЕК ЕАД разноски за процесуално представителство. Искането на КЕВР е оставено без разглеждане с Определение № 8154/27.02.2026 г. като недопустимо. Едновременно с молбата за изменение на определение № 4795/05.02.26 г. КЕВР е подала и частна жалба срещу същото определение, която е предмет на разглеждане в настоящото производство. С Определение по хода от 11.05.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът изиска информация от страните, по въпроса - Определение № 1415/13.01.26 г., постановено от АССГ по адм. д. № 8558/25 г. обжалвано ли е или не. От молба, подадена по електронна поща от КЕВР на 28.05.26 г. и от молбата на "НЕК" ЕАД, постъпила по делото на 04.06.26 г. стана ясно, че въпросното определение не е обжалвано. Върховният административен съд преценява частните жалби като допустим по следните съображения. Съгласно чл. 176а, ал. 3, изречение второ, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В конкретния случай, определението за разноските е постановено във връзка с определение на съда, постановено на осн. чл. 200 АПК. Съгласно ТР №2 /21 г. на ВАС по т. д. № 10 /19 г. не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. В случай, че Определението № 1415/13.01.26 г. постановено от АССГ по адм.д. № 8558/25 г. е с характер на определение по чл. 200, ал.1 АПК, то частните жалби на КЕВР ( който е административният орган), по които е образувано настоящото производство биха били недопустими. За да прецени допустимостта им, настоящият съдебен състав съобрази съдържанието и диспозитива на Определение № 1415/13.01.26 година. Настоящият съдебен състав не е сезиран с жалба срещу Определение № 1415 /13.01.26 г., поради което не може да се произнася по правилността му, но няма пречка да прецени, доколко то е подлежало на обжалване от страна на КЕВР. По този въпрос, настоящият съдебен състав преценява съдържанието му. Административният съд, макар да сочи чл. 200 АПК като правно основание на определението, диспозитивът на съдебния акт води до друг извод. Очевидно е от диспозитива на Определение № 1415/13.01.26, че с него е отменено Решение № ПП-7 от 30.07.2025 г. на КЕВР, което административният съд е възприел като изречен отказ по раздел IV АПК - изричен отказ на КЕВР да разгледа по същество отправеното до него искане ( въпреки че решението на КЕВР е прието във връзка с искане за допълване на предходно решение на КЕВР), като е отменен и мълчалив отказ на КЕВР по искането на НЕК ЕАД за компенсиране на разходи по чл. 34 и чл. 35 от Закона за енергетиката (което означава, че е отменен отказ по същество на КЕВР, на отправеното искане). От мотивите на определението следва, че административният съд е приел, че и двата отменени акта са във връзка с искането на НЕК ЕАД за компенсиране на разходи. Само за изчерпателност и в интерес на правилното приложение на закона, настоящият съдебен състав отбелязва, че по едно искане на заинтересовано лице, административният орган не може да формира едновременно мълчалив отказ и изричен отказ за разглеждане по същество на искането. Едното изключва другото. Ако е налице мълчалив отказ искането се счита за разгледано по същество. Ако е налице изричен отказ за разглеждане по същество на искането, то по него няма как да се формира мълчалив отказ. От друга страна, жалбите срещу посочените актове подлежат на разглеждане по различен ред. Мълчаливият отказ се оспорва по реда на раздел I, глава десета АПК, а изричният отказ за разглеждане по същество на искане се разглежда по реда на раздел IV от същата глава. По жалбата срещу мълчаливия отказ, съдът постановява решение, което може да се обжалва и от административния орган, в случай, че мълчаливият отказ е отменен, а по жалбата срещу изричния отказ за разглеждане по същество на искането, съдът се произнася с определение, което не може да се обжалва от административния орган, когато изричният отказ за разглеждане на искането по същество е отменен В конкретния случай, КЕВР е имала право на жалба срещу Определение № 1415/13.01.26 г., тъй като с него е отменен и мълчалив отказ на Комисията. Този извод обосновава извод за допустимост на частните жалби на КЕВР срещу определението, с което на осн. чл. 176а АПК е допълнено основното определение, чрез присъждане на разноски на "НЕК" ЕАД, както и на определението с което е оставено без разглеждане искането на КЕВР за изменение на определението по чл. 176а АПК. Частните жалби от КЕВР са подадени и в срок. Неоснователна е частната жалба на КЕВР срещу Определение № 8154 / 27.02.26 г. на АССГ. Определението по чл. 176а АПК не подлежи на изменение по същия ред. Частната жалба на КЕВР срещу Определение № 4795/ 05.02.2026 г. на АССГ по чл. 176а АПК е основателна. С Определение № 1415 от 13.01.26 г. административният съд е поставил и двете страни по спора в положение на процесуална изненада, лишавайки ги от възможността да упражнят процесуалните си права - да поискат присъждане на разноски по делото, респективно да направят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В този смисъл, като се е произнесъл по молбата на "НЕК" ЕАД за присъждане на разноски по делото и е присъдил такива, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Като не е уважил възражението на КЕВР за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "НЕК" ЕАД, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Възражението е мотивирано и основателно. Видно от Договора за правна помощ от 28.10.25 г., сключен между "НЕК" ЕАД и Адвокатско дружество " Георгиев, Тодоров и КО" е, че договореното възнаграждение в размер на 50 000 лева, без ДДС е за процесуално представителство до окончателното приключване на дело № 8558/25 г. по описа на АССГ, с влязъл в сила съдебен акт. От съдържанието на договора следва, че адвокатското възнаграждение обхваща, както процесуалното представителство пред първата съдебна инстанция, така и процесуално представителство пред касационната инстанция. Реално осъществената адвокатска услуга по спора е в по - малък обем от уговорения в договора, за която е заплатено възнаграждението в посочения размер. Осъществено е процесуално представителство в съдебно заседание на 11.11.25 г. пред първоинстанционния съд, подаване на молба от 15.12.25 година за уточняване на предмета на обжалване. За този обем, присъдените от съда разноски за адвокатска услуга са в прекомерен размер. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав преценява като справедлив размер на възнаграждението за адвокатската услуга, която реално е оказана в производството пред административния съд, сумата от 1000 лева или изчислена в евро, сумата е 511, 29 евро. Воден от горните съображения, Върховният административен съд