Определение № 213 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 20.04.2022 г. от адв. М. Р. – процесуален представител на ответниците И. И., В. И. и М. И. с искане да се допълни постановеното по настоящото дело решение № 60281/21.04.2022 г., постановено по настоящото дело, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна правна защита и съдействие в производството пред трите съдебни инстанции, което искане е било своевременно направено и пред трите инстанции. Насрещната страна – А. Й., чрез адв. Т. е изложил становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК и е основателна. С решението от 21.04.2022 г. по гр.д. № 3512/2020 г., настоящият състав на ВКС, е отменил въззивното решение от 24.02.2020 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 3754/2019 г. в частта, с която делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане на искове с правно основание чл.17 ЗЗД и е постановил решение, с което е прекратил производството по гр.д. № 1402/2016 г. по описа на Софийски градски съд. В частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение – решението е оставено в сила от ВКС. Настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА е своевременно направено както в производството пред първата и въззивната инстанции – в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба, така и в производството пред ВКС – в отговора на касационната жалба. Неоснователен е доводът на насрещната страна по молбата с правно основание чл.248 ГПК, че на процесуалния представител на ответниците не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, тъй като не бил представен списък по чл.80 ГПК и поради факта, че не били налице предпоставките за оказване на безплатна правна помощ. Съгласно т.8 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Трайната и последователна е съдебната практика на ВКС, че наличието на основанията по чл.38, ал.1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорност за разноски, щом по делото е представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие, в който не е била договорена конкретна сума, а предвидено безплатно представителство с позоваване на чл.38, ал.1 ЗА. Възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА се определя от съда, като съгласно чл.2, ал.4 и ал.5 от Наредба № 1 от 2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно. При цена на исковете в размер на 85 562,30 лв., минималното адвокатско възнаграждение за първата инстанция е в размер на 3 096,86 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, за въззивната инстанция - в размер на 2 322,64 лв. съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, а за касационната инстанция - 500,00 лв. съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата - за изготвяне на отговор по касационната жалба, без процесуално представителство. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките за допълване на постановеното от настоящия състав решение № 60281/21.04.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адв. Р. на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ в производството пред трите съдебни инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,