Определение № 4556 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.297/4.02.25 по г.д.№.1629/24 на АС София искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение №.1136/12.11.24 в частта за разноските е оставено без уважение. Постъпила е частна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че присъденото възнаграждение в размер на 4000лв. е прекомерно, като се има предвид, че пред въззивната инстанция представителят на ответниците е подал единствено отговор на въззивната жалба и не е извършил почти никакви процесуални действия по делото, които да определят претендираното възнаграждение; оспорва се извода, че сумата се дължи предвид „залога на делото“, тъй като следва да се съобразяват реално извършените действия, а не евентуалните последици за страните в техен ущърб; твърди се и, че в случая минималните размери по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда съобразно реш. на СЕС от 25.01.24 по дело №.С-438/22. Ответните страни Д. Е. П. и Х. Ц. М. не вземат становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Въззивната инстанция е приела, че се дължи присъденият с първоинстанционното решение размер на платено адвокатско възнаграждение, тъй като КОНПИ не е правила възражение за неговата прекомерност – нито във въззивната си жалба, нито в уточнението на исковата молба, нито в съдебно заседание, където не се е и явил неин представител. Посочил е и, че, отделно от горното, доколкото ответниците са двама, подаден е отговор на въззивната жалба и е взето становище в открито съдебно заседание, като същевременно се отчита и залога за ответниците - дело с предмет техни имуществени права за период на проверката на КОНПИ, адвокатски хонорар от 4000лв. към м.02.2024 не е прекомерен. Съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност единствено ако възражение в този смисъл е направено от противната страна. Искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл.248 от ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите-чл.80 ГПК /т.11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК; опр.№.13/ 17.01.13 по г.д.№.1161/12, ІV ГО, опр.№.205/19.03.14 по ч. т.д.№.723/14, ІІ ТО, и др./. В случая КОНПИ не е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК до приключване на откритото съдебно заседание на САС, в което е даден ход на устните състезания. Срещу платеното от ответниците адвокатско възнаграждение за първи път е възразено с молбата по чл.248 ГПК – т.е. към момент, когато тази възможност вече е била преклудирана. Предвид изложеното правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъдения адвокатски хонорар и съответно за изменение на постановеното от нея решение в този смисъл. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,