Решение № 7460 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13220/2013 г.

Решение № 7460 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13220/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна против Решение № 2136/30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1655/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031202848/30.11.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 43/19.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна и в частта в която Д "ОДОП" гр. Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 710 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъди юрисконсултско възнаграждание. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът Тодор Бориславов Драмов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден при обжалването му административен ред, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Тодор Бориславов Драмов са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 827.41 лв. главница и лихви 562.21 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 038.90 лв. главница и лихви 1 613.91 лв. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че за 2006 г. не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА, в частта за 2006 г. Според съда за 2006 г., от посочените от данъчните органи обстоятелства, само едно от тях се отнася до 2006 г., а именно постъпили парични средства по банковите сметки на Тодор Драмов в Пощенска банка с неустановен произход. Предвид, че в изготвения баланс, в ревизионния доклад е възприето обяснението на Тодор Драмов, че постъпилите средства представляват връщане на дадени в заем суми от Драмов на други физически лица, то данъчните органи са приели, че тези средства не представляват средства с неустановен произход. За 2006 г. основният спорен момент е бил определеното с РА начално салдо към 1.01.06 г., с оглед твърденията на РЛ, че към посоченото такова следва да бъде прибавена сумата от 15 000 лв., дадена от баща му Борислав Драмов през м. 11.2006 г. Във връзка с тези доводи съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели - родителите на Драмов, които показания са ценени при условията на чл. 172 от ДОПК и е достигнал до извода, че от разпита на свидетелите и събрания доказателствен материал не се установява, че на РЛ е предадена посочената сума. Не е установено, че родителите му са разполагал с тази сума, предвид отдалечения период от 2 години, поради което не може да се направи, безспорен извод, че същите са били налични (спестени) към м. 11.2006 г. Съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели, тъй като през 2010 г. Тодор Драмов е дарил баща си с недвижим имот, придобит през 2005 г., а през 2008 г. е надарил майка си с недвижим имот, придобит от него през 2007 г. При ревизията е установено е, че през 2007 г. Тодор Драмов е закупил недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна за сумата от 109 762.10 лв., платени на 25.04.2007 г., но не са представени доказателства за произхода на средства към тази дата. На 16.05.2007 г. на Тодор Драмов е отпуснат банков заем в размер на 175 000 лв. от Райфайзенбанк, обезпечен с горепосочения имот. Поради това за 2007 г. е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Според съда оспореният РА противоречи на материалния закон и не са били налице основания за определяне на данъчните задължения за 2006 г. и 2007 г. поради това, че за 2006 г. установеното превишение на разходите над доходите в размер на 1 746.90 лв. е незначително, а за 2007 г. не се установява превишение на разходите над приходите на Тодор Драмов. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК- налице са данни декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. След анализ на съотносимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане на ревизираното лице по периоди. Извършените разходи са съпоставени с получените и доказани приходи, в резултат на което са определени данъчни основи от недекларирани доходи по години, както следва за 2006 г. - 19 004.18 лв, 2007 г. - 28 190. 81 лв., 2008 г. -23 384.63 лв. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление, с което е уведомен че по време на ревизията е установено, че: 1/. за ревизирания период от 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г. по банковите сметки на Тодор Драмов в Пощенска банка са постъпвали парични средства с неустановен произход, за които не може да се установи причината и основанието за постъпване, предвид липсата на представени обяснения от лицето в тази насока изискани по реда на ДОПК. 2/. РЛ е закупило недвижим имот- апартамент в гр. Варна срещу 109 762.10 лв., платени към 25.04.2007 г. Отпуснат е банков заем в размер на 175 000 лева от Райфайзен банк на 16.05.2007 г., обезпечен от Драмов с горепосочения имот, като не са представени доказателства за произход на паричните средства към 25.04.2007 г., с който имотът е бил заплатен. 3/. За календарната 2008 г. Драмов е получил по банковата си сметка в Пощенска банка парични средства от лицето Мария Христова, като основанието за плащането е наем. Плащането се извършва ежемесечно, вноската е в размер на 400 лв. Тодор Драмов не е декларирало в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ получените суми за получените доходи от наем. 4/. През ревизирания период ревизираното лице е внасяло погасителни вноски по банкови кредити, внесло е лек автомобил от Германия и е придобило недвижим имот на стойности, каквито парични средства не доказал, че притежава към датата на заплащането. С издадения ревизионен акт в потвърдената му част са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2008 г., ведно с лихвите върху тях. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. На първо място правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установя факта за предадени и получени суми преди 1.01.2006 г., освен установените в хода на ревизията. До този извод съдът е достигнал след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно съдът е приел, че не е спорно че към 2004 г. свидетелят Борислав Драмов е получил твърдяната сума, но предвид отдалечения период от 2 години, не може да се направи, безспорен извод, че същите са били налични към м. 11.2006 г. Настоящият състав намира за правилен извода на съда за неправилно определяне размера на облагаемата данъчна основа за 2007 г., тъй като в противоречие с материалния закон органът по приходите е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Както правилно е приел съдът независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Всички аргументи на касатора са свързани с тезата му, че установено превишение на разходите над приходите дори и в рамките на един календарен месец е достатъчно основание да се приеме за установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК досежно 2007 г. В своята последователна практика по този въпрос ВАС многократно е посочвал, че след като по аргумент от чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем е общият годишен доход, а съгласно от чл. 35 от същия закон сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа, то липсва правно основание приходите и разходите на ревизираното лице да се разделят на месечни периоди и въз основа на междинните салда по тях да се формират съответните изводи. Определящо е крайното годишно салдо, което за 2007 г. е положително, поради което правилен е изводът на съда, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на облагане по аналог не е обосновано. Отменяйки РА в тази му част, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Вярно е, че законът не дефинира понятието "явно и съществено превишава" в разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК и тази преценка е предоставена на органа по приходите, но в конкретния случай административният съд правилно е приел, че установените факти и обстоятелства по време на ревизията за 2006 г. не дават основание да се приеме, че е налице явно превишение на реализираните парични суми от жалбоподателя от получените. С оглед на изложеното, решенето на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение