Определение № 3332 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3444/2023 г.

Производството е по реда на чл.303 от ГПК. Същото е приключило с постановено определение №2688/26.09.2023г. Срещу него е постъпила частна жалба вх.№12478/11.10.2023г. от София П. Ж. /Т./ лично и в качеството ѝ на ЕТ „София-Т-София Т.“. С разпореждане №139/12.10.2023г. съдът е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите на частната жалба, като представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. С молба вх.№13465/24.10.2023г. София П. Ж. /Т./ е направила искане за освобождаването ѝ от заплащане на дължимите по делото такси и разноски, по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, поради липса на достатъчно средства за това. Към молбата са приложени: Декларация за материално и гражданско състояние и Решение №94044/17.10.2023г., с което на молителката е определен пожизнено 81% инвалидност. За да направи преценка за основателността на искането, след установяване доходите на молителя и притежаваното имущество, съдът следва да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса и разноски /които в настоящия случай се изчерпват с таксата по частната жалба в размер на 15лв./ и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането им. Изводът следва да почива на конкретно установени обстоятелства, а не на предположения. В конкретния случай, от приложенията по делото се установява, че към настоящия момент молителката получава месечен доход от пенсия в размер на 440,58лв. и притежава недвижим имот. Същата няма семейство и малолетни деца, няма влогове, МПС и не реализира доход от дейността ѝ като едноличен търговец. Молителката е декларирала наличие на извънреден, периодичен разход в размер на 150 лв. за лекарства. При преценка на обстоятелствата по чл.83 от ГПК съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, определени според данните на НСИ за 2023г., които са в размер около 2000лв., както и определената от МС линия на бедност за 2023г. от 504лв. Предвид изложеното, съдът намира, че с разполагаемите от молителката средства същата не може да заплати дължимата за производството по частната жалба държавна такса, която представлява непосилен разход, съизмерим с получаваната от нея пенсия и декларирания извънреден разход. С освобождаване на молителката от дължимата за производството държавна такса и разноски се постига баланс между минимално необходимите средства за месечната ѝ издръжка и участието ѝ в производството, без да бъдат накърнени нейните права. Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно липса на достатъчно средства у молителката за заплащане на дължимата по частната жалба държавна такса и разноски в производството, поради което искането за освобождаването ѝ от задължението следва да бъде уважено. Водим от горното, съдът