Определение № 66 от 07.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 795/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане от Районен съд гр.Козлодуй, за промяна в подсъдността, основано на чл. 42 и чл. 44, ал. 1 НПК – разпореждане № 194/02.04.2013 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено и делото изпратено за разглеждане от Районен съд гр.Лом. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Район ния съд гр. Козлодуй правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3 3, ал. 1 НПК, т. е. „реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция ”. Видно от материалите по делото, на 15.03.2013 г. осъдения Р. В. М. е поискал да бъде реабилитиран по осъждането с присъда /споразумение/ от 14.02.2006 г., по нохд № 260/2006 г., на Районен съд гр.Козлодуй. Районен съд гр.Козлодуй с разпореждане е прекратил производството по чнд № 90/2013 г., образувано по повод на искането и го е изпратил на Ломския районен съд, по аргумент от чл. 433, ал. 1 НПК. С писмо от 01.04.2013 г., без да образува дело, Ломският районен съд го е върнал на Районен съд гр.Козлодуй, посочвайки единствено нормата на чл. 433, ал. 2 НПК. И скането се явява основателно, тъй като в случая са налице условията на чл. 4 3 3, ал. 1 НПК. Видно от приложената молба на Р. М., той изрично и единствено е посочил, че иска съдебна реабилитация по нохд на Районен съд гр.Лом - № 260/2006 г., по което следва да има произнасяне. Следователно, съгласно разпоредбите на чл. 433, ал. 1 НПК, компетентен да се произнесе е Ломския районен съд, на който следва да бъде изпратено делото. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение