Решение № 473 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2009 г.

Решение № 473 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Б. Д. от гр. В., чрез процесуалния си представител - адвокат Ц. против въззивно решение № 566 от 30.04.2009 г. по в. гр. д. № 1379 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 3.05.2007 г. по гр. д. № 3651 по описа за 2005 г. на Районен съд Варна, като са отхвърлени предявените искове от Д. Б. Д. против М. "С. А. -В." АД гр. Варна за заплащане на сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 19.01.2005 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за погребение на К. Г. Д. и за закупуване на лекарство "Remestyp", причинени на ищеца вследствие неправомерно, виновно и противоправно действие на съответни длъжностни лица, сумата от 9 500 лв., ведно със законната лихва от 19.01.2005 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-причинено на ищеца душевно страдание, довело до влошаване на неговото здравословно състояние, вследствие на неправомерно, виновно и противоправно действие на съответни длъжностни лица.

Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.

С определение № 1364 от 9.11.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за подлежащите на обезщетяване вреди, причинени на ищеца, в резултат на преживяно душевно страдание във връзка с виновно поведение на длъжностни лица, изразяващо се в нарушаване на правата на съпругата му - пациент на ответното болнично заведение, гарантирани от Приложение № 6 към Е. конвенция за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията в биологията и медицината /ЕКЗПЧЧДВППБМ/, глава II чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, чл. 52, ал. 4 от Конституцията на РБългария, чл. 87, ал. 1, чл. 90, 91 и чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 31, ал. 1 от Закона за кръвта, а така също и във връзка с виновно поведение на длъжностни лица, изразяващо се в проявено към него нехуманно, несъобразено с изпитваните от него чувства, отношение.

В съдебно заседание страните не се явяват.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е налице състава на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като извършените от съответните длъжностни лица диагностични и терапевтични процедури са проведени своевременно и правилно, в достатъчен обем, съответно на състоянието на пациентката и съобразно възможностите на лечебното заведение. Не е налице противоправно поведение /било действие или бездействие/ от страна на лекарския екип в спешния кабинет и II хирургическо отделение на М. "С. Анна-Варна" АД, което да е пряка и непосредствена причина за настъпилата смърт на съпругата на ищеца /сега касатор/. Посочил е, че дори последният да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, те не са причинени от служители на ответното дружество и не подлежат на обезщетяване.

Установените факти по, които няма спор по делото са следните:

На 19.01.2005 г. - съпругата на касатора - К. Г. Д. - е получила масивен кръвоизлив през устата и е била настанена за лечение в "Спешно приемно отделение" на М. "С. А-В" АД гр. В. около 3.40 часа сутринта, с предварителна диагноза: "кървене от гастроинтестиналния тракт, анамнеза за чернодробна цироза с вирусна етиология, варици на хранопровода". "Пациентката е била в тежко състояние с клинични данни за активно кървене, RR 115/60, бледа кожа и видими лигавици, филиформен пулс, дихателна честота 30. "Дежурният лекар е предложил да й бъде поставена сонда на Блякмор, за което пациентката изрично е отказала по установения за това ред, като е направила декларация в този смисъл в амбулаторен журнал /амб. № 151/. С оглед така направения отказ - се е наложило медикаментозно лечение и от ищеца е било поискано да осигури лекарството - "Remestyp". Междувременно -лекарите са започнали кръвопреливане и вливания. В ранните часове на деня - ищецът е бил принуден да се прибере в дома си, да вземе последните си средства, да търси отворена аптека, за да осигури необходимия за лечението на съпругата му лекарствен продукт, съзнавайки критичното й състояние, воден от съзнанието, че тя очаква лекарството. Когато се е върнал с медикамента - около 4.30 часа, се е оказало, че тя вече е хоспитализирана във Второ хирургическо отделение на М. "С. А-В"АД. Там отново й е направено предложение за лечение със сонда на Блякмор, което тя двукратно е отказала - с изрична декларация в този смисъл, отразена в "История на заболяването". Използвано е донесеното лекарство - "Remestyp" и й е направено кръвопреливане. Около обяд-ищецът, който през цялото време е бил в болницата, отново е бил изпратен от лекарския екип да закупи - "Remestyp" от аптека. Закупил го е и го е предал на дежурна медицинска сестра. Трета доза -"Remestyp" - не е давана. Около 19.30 часа К. Г. Д. е получила нов кръвоизлив. Ищецът е бил изгонен от стаята. Дежурният лекар е поставил сонда на Блякмор. Ищецът е слушал около половин час виковете на съпругата си, след което е настъпила тишина. Около 20.45 ч. дежурна сестра го е уведомила за смъртта на съпругата му, като не му е било разрешено да я види и в продължение на четири часа-той и другите близките на починалата са чакали пред вратата - по техни обяснения: "за един подпис". В акта за смърт като причина за настъпването й е записано: "хеморагичен шок. Кървящи варици на хранопровода. Цироза на черния дроб".

Шест месеца след смъртта на съпругата му - през юли 2007 г. е установено, че ищецът страда от: "исхимична болест на сърцето-ритъмнопроводна форма. Персистиращо предсърдно мъждене. Хронична левостранна сърдечна недостатъчност II-IIIф. кл. Хипертонична болест III стадии, висока степен, сърдечна и мозъчна форма. Хипертонично сърце. Подагра. " Инвалидизиран е с решение на Т. гр. Варна № 436 от 8.02.2006 г. - с 80% нетрудоспособност поради общо заболяване, считано от 13.07.2005 г. От приложените шест амбулаторни листа, рецептурна книжка и кардиограми се установява, че той е на медикаментозно лечение, за което редовно му се изписват лекарства.

По делото са представени седем епикризи, които са с дати след настъпилата смърт на съпругата му, установяващи, че ищецът е постъпвал на лечение в различни болници както следва: от 13.07.2005 г. - 15.07.2005 г., от 25.07.2005 г. - 28.07.2005 г., от 25.12.2008 г. - 31.12.2008 г., от 4.02.2009 г. - 10.02.2009 г., от 14.03.2009 г. - 19.03.2009 г., от 24.03.3009 г. - 25.03.2009 г. и от 27.04.2009 г. - 12.05.2009 г.

Безспорно е установено от заключенията на приетите по делото две медицински експертизи, че лекарският екип, който е лекувал съпругата на ищеца за периода от 17 часа - от постъпването й по спешност в ответното медицинско заведение на 19.01.2005 г. в 3.40 часа до смъртта й - в 20.40 часа - е провел адекватно лечение, като е предприел всички необходими медицински средства. Извършени са били четири деагностични процедури-преглед, стомашна промивка, ректално туше и лабораторни изследвания. След като е преценено, че общото състояние на пациентката е сериозно увредено, са предприети спешни реанимационни мероприятия за спиране на кървенето и стабилизиране на хемодинамичните показатели. Установено е, че от медицинска гледна точка-лекуващите са действали съобразно условията и възможностите.

Според вещото лице Стамболийска-ефективността от прилагането на сондата на Блякмор за спиране на кървенето е в границите на 50-60% и цели "тампонада и механична компресия на кървящите разширени венозни съдове с оглед спирането на кървенето". Посочените проценти на ефективност- дават основание на настоящия съдебен състав да не възприеме направения в заключението извод, че -в случая поставянето на сондата на Блякмор- е била "животоспасяваща процедура". Довод в тази насока е и факта, че независимо/и веднага/ след приложеното от медицинския екип лечение с нея - пациентката е починала. Освен това- вещото лице е посочило, че алтернатива на сондата е- лекарството "Remestyp", което като "медикамент с подчертан вазокнострикторен ефект, водещ до намаляване на налягането в порталната система в случаи на варикозно кървене" - в настоящия случай е "бил приложен съобразно предоставените от близките количества и в дозировка, съобразена със страничните му действия". Разпитано в съдебно заседание-вещото лице заявява/а това е признато и в писмото, изпратено до ищеца от главния секретар на Министерството на здравеопазването/, че от ответната страна са накарали ищеца да търси лекарството "Remestyp", въпреки че болницата е разполагала /макар и в ограничени количества/ с него.

При тези факти по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира, че следва да се приеме, че е налице състав на деликтна отговорност, независимо, че от медицинска гледна точка- не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип в спешния кабинет и II хирургическо отделение на М. "С. Анна-Варна" АД. Медицинските екипи освен компетентна и своевременна медицинска помощ, дължат на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено отношение, проявяване на разбиране и съчувствие към тяхната болка. Съгласно общите принципи на правото и медицината- те носят отговорност не само при допускане на грешка.

Причиняването на вреди поради "незнание или немарливо изпълнение на занятие и дейност"- по смисъла на чл. 123 от НК е определящо единствено при реализиране на наказателна отговорност. На обезщетяване по общия ред - подлежат всички вреди- включително и тези, които са причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми.

В конкретния случай - съответните длъжностни лица, на които ответното дружество е възложило работа - 1. като са накарали ищеца двукратно за период от около 8 часа- в изключително драматичен за него момент, когато е бил обезпокоен за състоянието и живота на най-близкия си човек-да търси решаващо за него лекарство, при положение, че ответното медицинско заведение е разполагало с такова и 2.като не са се съобразили с трикратно изразената воля на пациента, срещу което ищецът е бил безсилен да се противопостави и са приложили принудително лечение, без то да е "животоспасяващо" по смисъла на чл. 90, ал. 4 от Закона за здравето и без решението за това да е взето от компетентния орган /ръководителя на лечебното заведение/ - са осъществили поведение, което следва да се квалифицира като виновно. От същото - видно от заключението на приетата по делото комбинирана експертиза - в психологическата й част - са били причинени на ищеца вреди. Вещото лице е категорично, че "усложненото психосоматично заболяване/хипертония/ и психогенната абнормна реакция на скръб се дължат на психовременното преживяване от страна на ищеца на начина, по който медицинския персонал е реагирал в контакт по време и след смъртта на съпругата му. "Този си извод вещото лице обяснява изследвайки:

• характеристичните белези на ищеца, определящи го като "спокоен, уравновесен човек, свикнал да следва норми на благоприличие и уважение. Присъща му е добра организираност, действеност, готовност да устоява принципи и етични норми. Проявява добронамереност към другите. Хипертоничен тип А личност- активни, действени, хора на принципите и етичните норми, търсещи винаги чести и точни взаимоотношения",

• особеностите на връзката със съпругата му- "Пълноценен 40 годишен семеен живот, протекъл в разбирателство и взаимна подкрепа. Проявява мълчалива готовност да следва нейните желания, като появата на болестта на съпругата води до по-изявена нагласа да следва желанията й",

• с тежестта на здравословното й състояние и отговорността, която той е чувствал за това -"знаел е за тежестта на болестта й. Попадането на съпругата му в болнични условия поставя ищеца в ситуация, която е в остро противоречие на неговите нагласи и разбирания. Двукратно е конфронтиран с предложение, противоречащо на желанията на съпругата му",

• "със сблъсъка между неговия идеален образ на работник в здравеопазването и реалното поведение на екипа от медицински работници към момента и след смъртта на съпругата му".

Вещото лице е категорично за наличието на причинна връзка между причинените вреди и гореописаното виновното поведение на длъжностните лица, работещи в ответното дружество. В заключението е посочено, че "отражението върху собственото му здраве настъпва три дни след смъртта"нещо се пречупва в него"-след 5-6 месеца постъпва в кардиологично отделение за овладяване на сърдечната аритмия. Тогава отново получава стрес от контакта с медицинските работници - абнормна реакция на скръб по загубата на съпругата, утежнена от преживени като психотравма поредица от събития в контакт с медицинския персонал преди, по време на последните часове преди и след смъртта на съпругата му".

Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта, че то се разминава с приетото от въззивния съд, който не е изследвал фактите от гледна точка на етиката и човешките права, а е съобразил само липсата на противоправно поведение от медицинска гледна точка, настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а спорът разгледан и решен-на основание чл. 293, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ГПК по същество.

Гореизложеното води до извод за причиняване на неимуществени вреди- болки и страдания. При овъзмездяването им- съдът като съобрази вида и характера на поведението, от което са провокирани, вида и характера на причинените вреди, тяхната тежест, отражението, което са оказали на обичайно утежненото здравословно състояние на ищеца, което се е влошило, както и с оглед бъдеща превенция, намира, че следва да определи размер на дължимо обезщетение от 6 000 лв. До този размер предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен. В останалата част до 9 500 лв. -искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Изцяло неоснователен е предявения иск за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- разходи за погребение на К. Г. Д. и за закупуване на лекарство "Remestyp", тъй като не е налице причинна връзка между тях и горепосоченото неправомерно поведение.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение