Определение № 13279 от 06.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на касатора Еко Енерджи Мениджмънт ООД, чрез адв. Н. Ялъмов за изменение на решение № 10055 от 26.09.2024 г., постановено по адм. д. № 9824/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че по делото са претендирани разноски в по-голям размер, които се дължат на касатора, като извършени за процесуално представителство по дело с висока правна сложност. Искането се обосновава с представения списък на разноските и представените доказателства за извършени плащания. Иска се изменение на решението, като бъде увеличен размерът на възнаграждението до пълния такъв на предявените разноски. Останалите страни по делото, с изключение на Комисията за Енергийно и водно регулиране (КЕВР) и "Националната Електрическа компания" ЕАД, (НЕК ЕАД) въпреки предоставената им от съда възможност не изразяват становище. Ответникът – КЕВР възразява срещу направеното искане, като посочва че пред първоинстанционния съд са били проведени само две заседания, а пред ВАС едно, като не са назначавани и изслушвани експертизи. Обръща внимание и на обстоятелството, че производството пред съд е второ по ред след отмяна предходно решение на КЕВР и връщане на преписката за ново разглеждане, при същите факти и обстоятелства. Ответникът – НЕК ЕАД счита направеното искане за необосновано. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С решение № 10055 от 26.09.2024 г., постановено по адм. д. № 9824/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение е уважена касационната жалба, отменено е решение № 2636 от 18.04.2023 г. по адм. дело № 2243 от 2022 г. по описа на Административен съд - София град и е обявена нищожността на решение № Ц-8/01.02.2022г. на КЕВР, като делото е върнато като преписка на КЕВР за разглеждане и произнасяне по същата. Със същото решение Върховният административен съд е осъдил КЕВР да заплати на Еко Енерджи Мениджмънт ООД сума в размер на 2380 /две хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща разноски за двете инстанции, включваща заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение, редуцирано на основание направено възражение за прекомерност от страна на КЕВР. От така присъдената сума 420,00 лева са платените от касатора държавни такси за двете съдебни инстанции. Остатъкът от 1960,00 лева са присъдените по делото разноски. Претендирана е била сума от 2400,00 лева с ДДС. При преценка на обстоятелствата по делото Еко Енерджи доказва извършени разходи и действително реализирано процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Доказан е пълният размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1440,00 лева пред първоинстанционния съд и 960,00 лева пред касационната инстанция. Изложените мотиви на съдебния състав за уважаване възражението за прекомерност са били повторното разглеждане на делото и липсата на правна и техническа сложност по същото, доколкото спорът е бил поставен за повторно разглеждане пред двете съдебни инстанции. Според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В този смисъл съдът намира, че в конкретният случай следва да бъде отчетено и обстоятелството, че въпреки наличието на предходни указания от ВАС с решение №8898 от 29.07.2021г. по адм.д. № 86/2021г. спорът не е бил разрешен в изпълнение на същите, като повторният съдебен акт се явява нищожен на основание чл.177, ал.1 и ал.2 АПК, изцяло по причини в поведението на ответника. Освен това, в конкретния случай договорените и заплатени възнаграждения за всяка от двете инстанции не надхвърлят обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 1440,00 лева за процесуално представителство пред първоинстанционното производство и 960,00 лева за касационното, отговарят на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Установява се от приложените по делото протоколи на двете съдебни инстанции, че процесуалният представител на Еко енерджи мениджмънт активно и компетентно е осъществил правната защита и съдействие по делото. Поради всичко изложено, съдът намира за разумна сумата, заплатена от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение пред всяка от двете инстанции. В крайна сметка процесуалната възможност за намаляване на доказаните разноски е изключение от правилото за тяхната дължимост изцяло. Твърдението за прекомерност подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. Извън самото възражение, от страна на ответния орган основания и доказателства в тяхна подкрепа също не са били сочени. В тази връзка съдът намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъден пълният размер на разходите за правна защита и процесуално представителство, с което общият размер на разноските възлиза на 2820,00 лева вместо присъдените първоначално 2380,00 лева. По изложените съображения, на основание чл. 248 ГПК, вр. чл.144 АПК Върховен административен съд, състав на Трето отделение