Определение № 1475 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Агро 2019" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу определение от 27.11.2023 г. постановено в съдебно заседание по адм. дело № 8767/2023 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му, против Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1158 от 20.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените с него намаления по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън), касаещи имотите, посочени в таблица 4 от Уведомителното писмо, с изключение на парцел 18054-15-2-2 и 18054-25-4-1. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Петрова смята частната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение АС е приел, че жалбата на „Агро 2019" ЕООД в частта, относно претендирана незаконосъобразност на извършените намаления по ЗС - КЛЧ и за горепосочените имоти в УП е недопустима, тъй като същият е обжалвал Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ ) № № 02-220-2600 от 08.10.2021 г. с което са установени публични вземания във връзка с недължимо платена сума по Схема за зеленчуци, картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) в размер на 66 681.82 лева за имоти, заявени за подпомагане със заявление от 09.05.2020 г. за кампания 2020 г. АУПДВ е обжалван и потвърден с влязло в сила решение на АС-Хасково. Изисканата с АУПДВ сума е посочена на ред 6 на таблица 15 от процесното уведомително писмо (УП) и е част от сумата на намаленията от общо 82 035.71 лева по СЗ-КЛЧ съгласно УП. Първоинстанционния съд е достигнал до извода, че двата акта – АУПДВ и УП, макар да имат различно наименование, се основават на едни и същи фактически установявания, а именно, че парцелите, заявени за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) не отговарят на изискваният за подпомагане. Парцелите, касаещи АУПДВ са идентични с тези, посочени в таблица 4 от УП, с изключение на парцели с № № 18054-15-2-2 и 18054-25-4-1. Съдът е посочил, че повторна проверка в настоящото производство е недопустима и е налице хипотезата на чл.177, ал.3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Определението е правилно като краен резултат, макар и поради недопустимост на оспорването не на посоченото от съда правно основание. В случая е налице идентичност на спорния предмет в частта, относно сума по Схема за зеленчуци, картофи и лук и чесън (СЗ - КЛЧ) в размер на 66 681,82лв., заявени за подпомагане със заявление от 09.05.2020г. за кампания 2020г., установена като недължимо платена с влязъл в сила АУПДВ №02 -220 -2600 от 08.10.2021г., която сума е включена в сумата на намаленията в оспореното Уведомително писмо. Сумите и в двата акта, касаят едни и същи парцели, по отношение на които е налице влязъл в сила акт с констатации, че не отговарят на изискванията за подпомагане и заплатените суми са недължимо платени, поради което подлежат на връщане на ДФ "Земеделие". Наличие на влязло в сила решение по отношение на тези суми и установената недопустимост на парцелите, препятства оспорването на УП в тази му част и обуславя недопустимост на жалбата на основание чл.159, т.6 от АПК. По спорния предмет е налице влязло в сила съдебно решение, което обуславя недопустимост на подадената жалба срещу УП в частта на извършените намаления му по Схема за зеленчуци, картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) в размер на 66 681.82 лева. Предвид изложеното АС правилно е преценил, че жалбата е недопустима и определението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение