Определение № 12073 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Я. Й., в качеството му на кмет на [населено място], обл. В. Търново, против Определение № 2563 от 29.07.2025г., постановено по адм. дело № 646/2025г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Разрешение рег. № Е-Р-2/03.-06.2025 г. на Министъра на енергетиката, с което е разрешено на "Пътни строежи – Велико Търново" ЕАД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, в площ „Русаля – 2“. В частната жалба се твърди незаконосъобразност и необоснованост на определението, поради неоснователност на изводите на съда за липса на правен интерес на кмета на селото да оспорва от името на обществеността издадения административен акт. Иска се отмяната му. Ответникът – министърът на енергетиката оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване административният съд е намерил жалбата за недопустима и я оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като е подадена от лице без правен интерес от оспорваното разрешение. Приел е, че оспорването на акта е допустимо единствено от лице, чиито права или законни интереси пряко и непосредствено са нарушени или застрашени, или незаконосъобразно се създават задължения като адресат на акта /каквито оспорващият не претендира/, а твърди, че с акта се увреждат не негови, а на населението /обществеността/ законни права и интереси, представител на които се явява той в качеството на кмет на селото. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Според законодателя наличието на правен интерес за жалбоподателя е обусловено от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. В случая такова не е налице. Частният жалбоподател е упражнил в съдебния процес чужди права, които третите лица, за които се твърдят нарушени права и интереси, респективно създадени задължения, не са упражнили. В жалбата си пред административния съд /както и в частната жалба пред ВАС/ Й. никъде не е посочил, че оспорва разрешението от свое име като физическо лице и гражданин, и не твърди пряко и непосредствено засегнати негови права и интереси като такъв. В изложението си навсякъде акцентира на качеството си на кмет на селото, населението на което, по негови твърдения, е пряко засегнато от административния акт, който оспорва. Жителите на селото обаче не са упражнили правото си на жалба лично, не са упълномощили и надлежни процесуални представители, които да сторят това от тяхно име и да ги представляват в процеса. По делото е представена подписка от жители на селото против конкретното разрешение, която няма характер и съдържание на жалба срещу акта, и от съдържанието на която не може да се извлече намерението им да оспорват акта пред съда, респективно да упълномощят трето лице/трети лица за това. Визираната подписка няма такъв смисъл, не съдържа такова искане, но несъмнено кметът на селото не може и да бъде процесуален субституент на засегнатите от административния акт жители на населеното място като упражни от свое име правото им на жалба /инициира съдебен процес практически с чужди права/. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че кметът Й. не е субект на административното правоотношение и не притежава надлежна процесуална легитимация да участва в съдебното производство по оспорване на административния акт. Правният интерес от оспорването на разрешението цели да предотврати или прекрати неблагоприятни правни последици за лицето от действието на издадения административен акт, каквито за кмета в това му качество не са настъпили и няма опасност да настъпят. Правилно липсата на личен, пряк и непосредствен правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт, е определена от съда като основание за отказ за разглеждане по същество поради недопустимост и за прекратяване на съдебното производство. По изложените съображения, обжалваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение