Определение № 223 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]-гр.София, срещу определение № 22688 от 15.11.2013год. по ч.гр.д.№ 14522/2013год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против “заповед за изпълнение от 30.03.2012г. за изпълнение на парично задължение ,издадена по реда на чл.410 ГПК по дело №14260/2012г. на СРС, предявена на основание чл.419 ГПК срещу твърдяно разпореждане за незабавно изпълнение, а по същество предявенана основание чл.413 ГПК като недопустима” и е оставено без уважение искането му за приемане на възражение по чл.414 ГПК при наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК като неоснователно. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответната страна [фирма], взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т.8 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /тълк. дело № 4/2013г./ въпрос: “ Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.