Определение № 805 от 07.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 740/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане №1569 от 04.10.2012г. по т.д. 513/12г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна С разпореждането, предмет на обжалване, зам. председател на Пловдивски апелативен съд е върнал касационната жалба на [фирма], против решение №280 от 26.06.2012г. по т.д. № 513/12г. на Пловдивски апелативен съд, като е приел, с оглед данните по делото, че депозираната касационна жалба е просрочена. Частната жалба е неоснователна. [фирма]- [населено място] е подал касационна жалба против решение №280 от 26.06.2012г. по т.д. № 513/12г. на Пловдивски апелативен съд, съобщение, за което е получено на 06.07.2012г. Страната- настоящ жалбоподател оспорва именно редовното получаване на това съобщение като поддържа, че в него не е било отразено- намерената на адреса за призоваване, посочен от адв. Ш. - С. М. в какво качество е получила съобщението, нито й било вменено задължение да го предаде. Така е обосновано нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат, на което, според жалбоподателя, е налице нередовност на връчването, а оттам и неправилно определен от зам. председателя на П. начален момент на срока по 283 ГПК. Доводите са правно необосновани. Фактически невярно е твърдението, че на съобщението не е отбелязано качеството на подписалото се като получател лице – С. М.. Изрично длъжностното лице е отбелязал над подписа й и срещу името й, че тя получава съобщението в качеството на „ колега” на адв. Ш., чрез когото е призована страната. Фактически необосновано е и твърдението, че липсва изрично поето задължение за предаване на съобщението, тъй като под получател изрично е записано- „ със задължение да предам”. Следва да се отбележи и това, че противната страна в отговора си по жалбата е приложила извлечения от електронни сайтове за А. дружество „ Ш. и Ко”, от които е видно, че в кантората, в която работи адв. Ш., работи и С. М. и същата има юридическо образование. Макар и тези извадки да не съставляват доказателства, същите индицират спорните факти. Докато жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест да установи, че неизвестно за него лице, без право да получи съобщението е било на адреса посочен по делото и се е разписало, че го е получило, не е представил никакви доказателства за персоналния състав на адвокатската кантора, в която работи упълномощения от дружеството адвокат Ш. и по този начин да установи твърденията си. Извадките на регистрите на адвокатурата нямат относимост към обратното доказване, тъй като в призовката не е отбелязано, че лицето е адвокат. Следователно, съобщението е връчено валидно на 06.07.2012г., а жалбата е постъпила в канцеларията на П. на 03.10.2012г. и с оглед това, правилно е била приета за просрочена- като подадена извън срока по чл. чл.283 ГПК.Или не е допуснато нарушение на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение