Определение № 355 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „СРС-България 1 Сливенци-Добрево“ ЕООД против определение № 1985 от 6.10.2025 г., постановено по адм. дело № 502/2025 г. по описа на Административен съд Добрич. С определението на основание чл.159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството – частен жалбоподател срещу мълчалив отказ на кмета на община Добричка да се произнесе по молба с вх. № ВХК-2834/04.06.2025 г. за частично изменение на Общия устройствен план на Община Добричка. В частната жалба се развиват съображения, че кметът на общината е бил длъжен съобразно чл. 135, ал. 3 ЗУТГ да се произнесе по заявеното искане. Следователно като не се произнесъл, е формиран мълчалив отказ, който бил годен за обжалване. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Добричка не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Добрич е оставил без разглеждане жалбата, като е изложил съображения, че мълчалив отказ не е формиран и по тази причина, жалбата е лишена от предмет. Определението е правилно като краен резултат но по съображения, различни от изложените. Настоящия частен жалбоподател е сезирал кмета на община Добричка, с искане от 4.6.2025 г., последният на основание чл. 135, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 8 ЗУТ да внесе в общински съвет на община Добричка молбата на дружеството за изменение на общия устройствен план на община Добричка. На 4.8.2025 г. е обжалвал пред Административен съд Добрич мълчалив отказ на кмета на общината по молба с вх. № ВХК-2834/04.06.2025 г. и е поискал същият да бъде отменен, а преписката да бъде върната на кмета с указания да изготви задание за изменение на ОУП и да внесе предложението в общинския съвет в определен срок. В началото следва да се отбележи, че посочената от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като предмет на оспорване по цитираните дела, е отказ на кмет на съответната община да разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план, докато със заявлението се търси разрешение за изработване на проект за изменение на общ устройствен план. Следва да се отбележи също, че в редица свои съдебни актове, Върховният административен съд изразил становище, че в случаите когато кмет на община не е постановил административен акт по искане отправено до него да бъде разрешено изработване на проект за изменение на общ устройствен план, той не формира мълчалив отказ. Това е така, тъй като законовата фикция по чл. 58, ал. 1 АПК е приложима само в случаите когато сезирания орган е компетентен да се произнесе по искането. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗУТ съответният общински съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план. Следователно „мълчанието“ на кмета на общината не представлява отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като този орган няма компетентността да разреши исканото изработване. В този смисъл Определение № 11102 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2025 г., II о., Определение № 3692 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2025 г. и други. Конкретният случай е различен от случаите, разрешени с цитираните съдебни актове. С молбата от 4.6.2025 г., е поискано от кмета на община Добричка, последният да внесе в общински съвет на община Добричка молбата на дружеството за изменение на общия устройствен план на община Добричка. Молбата е съобразена с нормата на чл. 124, ал. 1 ЗУТ, според която решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план се приема от общинския съвет, по предложение на кмета на общината. Съобразена е също и с чл. 135, ал. 1 от същия закон, даваща право на лицата по чл. 131 да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Въпросът който следва да бъде разрешен е дали неотправянето на предложение от страна на кмета на общината до съответния общински съвет, представлява годен за обжалване административен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Ако се приеме, че непредприемането на никакви действия, от страна на кмета по отправено до него искане да направи предложение до общинския съвет /да внесе молбата на дружеството, както е в случая/ не представлява индивидуален административен акт, тъй като е част от процедурата по издаване на окончателен такъв, би се отворила широко, вратата за административен произвол. Такова разбиране би препятствало лицата по чл. 131 от ЗУТ да защитят правата си да искат разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП, тъй като не биха могли да обжалват бездействието на кмета, не биха могли да обжалват и „мълчалив отказ“ на съответния общински съвет, тъй като този орган въобще не е бил сезиран с предложение от страна на кмета. По тези съображения невнасянето на предложение до общинския съвет от страна на кмета, следва да бъде квалифицирано като административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, според който индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши определено действие, който отказ, включително и мълчалив, подлежи на съдебен контрол. В този смисъл, по сходен случай е постановено определение № 6401/14.6.2023г. по АД № 5191/2023г. по описа на ВАС. Макар противно на възприетото от Административен съд Добрич, да е налице годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, по съображенията изложени по-горе, правилно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, тъй като оспорването е просрочено. Специалният ЗУТ не предвижда срок в който, кметът на общината следва да направи/да откаже да направи предложение до общинския съвет. Следователно приложима е общата норма на чл. 57, ал. 1 АПК, според която кметът е следвало да направи/да откаже предложение в 14-дневен срок от сезирането. Срокът за произнасяне е изтекъл на 18.6.2025г. От тази дата е започнал да тече срокът за обжалване на формирания мълчалив отказ да бъде внесено предложение до общинския съвет на община Добричка. Специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че индивидуалните административни актове по този закон, както и отказите за издаването им /включително мълчаливите такива/ се обжалват в четиринадесетдневен срок. Срокът за обжалване на мълчаливия отказ на кмета на община Добричка да внесе предложение в общинския съвет на същата община за разрешаване изработването на проект за изменение на ОУП на община Добричка е изтекъл на 2.7.2025г. Подадената на 4.8.2025г. жалба е просрочена и правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Добрич е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,