Определение № 471 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2134/2023 г.

ВКСI търговско отделение28.02.2024 г.докладчик Ивайло Младенов

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 570/20.09.2023 г., пост. по ч.т.д. № 661/2023 г. на Софийския апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Крамекс“АД чрез адв. С. Г. против определение № 570/20.09. 2023 г., пост. по ч.т.д. № 661/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба, с позоваване на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД се твърди, че с молбата с вх. № 19370/24.08.2023 г., подадена от името на „Крамекс“АД, но подписана от управителя на юридическото лице - член на управителния съвет- „Александров и сие“ООД, не е надлежно оттеглено упълномощаването на адвоката, тъй като последното не представлява „Крамекс“АД, нито еднолично може да взима решения от името на Съвета на директорите. Поддържа се, че след като преди заличаването си от търговския регистър представляващият „Крамекс“АД прокурист е упълномощил адв. Г. да го представлява, „пълномощното продължава своето действие“, тъй като не е надлежно оттеглено, а юридическото лице упълномощител продължава да съществува. Наведен е довод, че указанията за отстраняване нередовностите на частната жалба не са връчени на адреса на управление на „Крамекс“АД или на посочения в нея служебен адрес, а на адреса на насрещната страна „Александров и сие“ООД. Частният жалбоподател счита, че „Александров и сие“ ООД не може да представлява „Крамекс“АД, а оттам- да оттегли пълномощното, дадено от прокуриста на дружеството преди неговото заличаване като такъв. Твърди се, че въпреки констатацията на съда за липсата на представителна власт по отношение на „Крамекс“АД както на П. Александров, така и на „Александров и сие“ООД, той е мотивирал определението си за прекратяване на производството именно с молбите, които същите нелегитимирани страни са представили. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното прекратително определение. Ответникът по частната жалба „Александров и сие“ООД оспорва същата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез неговия управител П. С. Александров, се поддържа, че адв. С. Г. не може да извършва валидни правни действия от името и за сметка на „Крамекс“АД, доколкото твърдяната от него представителна власт произтича от тази на предишния и вече заличен прокурист М. С. А., и е възникнала по силата на пълномощно с недостоверна дата от 15.05.2023 г., т.е. съставено е само 9 дни преди заличаването щ като представител на „Крамекс“АД на 24.08.2023 г. Изложено е, че източник на представителната власт на прокуриста е упълномощителната сделка, по силата на която той има право да действа от името на търговеца, както и че в представеното в търговския регистър пълномощно с рег. № 1934/13.02.2018 г., от което е възникнала прокурата, не е предвидена изрично възможност прокуристът да упълномощава трети лица, както и да представлява дружеството пред съда. Поддържа се, че пълномощното е изготвено за нуждите на процеса и е антидатирано, тъй като според поставената върху него дата е съставено на 15.05.2023 г., а заличаването на прокуриста М. С. А. е вписано в търговския регистър на 24.05.2023 г., въз основа на решение на общото събрание на „Крамекс“ АД от 16.05.23 г. и заявление, подадено в регистъра на 18.05.2023 г. Твърди се, че макар и единствен член на управителния съвет на „Крамекс“АД „Александров и сие“ООД има „повече представителна власт“ от тази на адв. С. Г., действащ с антидатирано пълномощно, издадено два дни преди подаване на заявлението за заличаване на прокуриста А., която още към 4.01.2023г. писмено е уведомила дружеството, че не желае продължаване действието на договора за прокура. Заявено е искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна. Частната жалба е допустима като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, обжалваем по реда на частното производство и от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. От данните по партидата на „Крамекс“АД в търговския регистър се установява, че съгласно чл. 14 от устава на дружеството, съветът на директорите на дружеството ce състои от 3-ма до 5-ма души, които се избират от общото събрание на акционерите за срок до 5 години, което определя и броя им. Установено е също, че след 31.05.2023 г. в търговския регистър фигурира само един член на съвета на директорите, а именно „Александров и сие“ООД, представлявано от неговия управител П. С. Александров. С определение № 2594 от 2.08.2023 г., пост. по ч.т.д.№ 1429/2023 г., сезиран с молба на „Александров и сие“ООД, Софийският градски съд, VІ т.о., 22 състав е спрял, на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, регистърното производство, образувано по заявление образец A4 с вх. № 20181228175228, подадено пред Агенция за вписванията, търговски регистър за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Крамекс“АД, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 966/2023 г. по описа на Софийския градски съд, т.о., 5 състав. Срещу това определение е подадена частна жалба от „Крамекс“ АД, представлявано от адв. С. Г., който е обосновал процесуалната си представителна власт по делото с пълномощно от 15.05.2023 г., с което прокуристът на дружеството М. С. А. го е упълномощила да осъществява неговото процесуално представителство по образувани от и срещу дружеството дела, до окончателното им приключване пред всички инстанции, вкл. с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, както и да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното. С молба вх.№ 24.08.2023 г. „Крамекс“АД, представлявано от члена на неговия управителен съвет „Александров и сие“ООД, на свой ред представлявано от управителя на последното П. С. Александров, е заявило, че оттегля подадената от него жалба, като е посочено, че към същата дата дружеството е единственият представител на „Крамекс“АД. С разпореждане № 1666/29.08.2023 г. по делото, Софийският апелативен съд е указал на жалбоподателя „Крамекс“АД в едноседмичен срок да представи оригинално пълномощно, с което надлежен представител на дружеството е упълномощил адв. Г. за подаването на жалбата, по която е образувано делото. Препис от разпореждането е връчен на „Крамекс“АД, но не на неговия адрес на управление, вписан в търговския регистър, а на този на „Александров и сие“ООД –[жк], ул. Славовица“№ 24. Представено е заявление, нотариално заверено на 7.09.2023 г. от нотариус с рег.№ 561, подписано от П. С. Александров, като изпълнителен директор на „Александров и сие“ООД, с което същият е оттеглил всички пълномощия на адв. Г., дадени от предходните представители на „Крамекс“АД, в частност от бившия прокурист М. А., като техните изявления и действия не обвързват дружеството, вкл. и тези, извършени пред съда. Със същото изрично е потвърдено и оттеглянето на частната жалба, по която е образувано ч.т.д.№ 661/23 г. по описа на Софийския апелативен съд. В обжалваното определение № 570/20.09.2023 г. съставът на Софийския апелативен съд е обосновал постановения с него процесуален резултат – прекратяването на производството по делото, с изложените в мотивите му съображения, че от една страна, по делото не е било представено актуално пълномощно, от което да произтича представителната власт на адв. Г., а от друга – представена е декларация за оттегляне на пълномощията на същия адвокат и молбата за прекратяване на производството по делото. В производството пред настоящата инстанция са представени: пълномощно с нот. заверка от 13.02.2018 г., с което изпълнителният директор на „Крамекс“АД Е. С. У. е упълномощила прокуриста на дружеството М. С. А. с правомощията на прокурист на дружеството по чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ТЗ; Заявление вх.№ 1/4.01.2023 г., връчено на „Крамекс“АД чрез неговия управител Е. У., с което прокуристът М. С. А. е заявил, че не желае продължаване действието на договора за прокура след 19.02.2023 г., когато изтича срокът на действието му; протокол от 16.05.2023 г., който съдържа решение на съвета на директорите на „Крамекс“АД, състоящ се от К. П. И., представляван по пълномощие от Е. С. У. и последната в лично качество на член на съвета, за оттегляне, на основание чл. 25, ал. 1 от ТЗ, на упълномощаването прокуриста М. А. и възлагане на изпълнителния директор да упълномощи адвокат по свой избор, който да подаде заявление за заличаване на прокурата по партидата на дружеството в търговския регистър; писмено изявление от 16.05.2023 г., връчено на адресата на същата дата, с което управителят Е. У. е оттеглил упълномощаването на прокуриста М. А., съобразно чл. 25, ал. 1 от ТЗ. От данните по партидата на „Крамекс“АД в търговския регистър се установява, че М. С. А. е била вписана като прокурист на дружеството на 19.02.2018 г., а заличаването щ е било вписано на 24.05.2023 г. Установено е също, че към 7.09.2023 г., когато с нотариално заверено заявление е оттеглено упълномощаването на адв. Г., „Крамекс“АД не е имал вписан управител (след вписаното на 31.05.2023 г. заличаване на Е. С. У.), както и че към същата дата единственият член на съвета на директорите е „Александров и сие“ ООД, представлявано от П. С. Александров- молител в производството по чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, по което е допуснато обжалваното спиране на регистърното производство, след вписване на 31.05.2023 г. заличаването на останалите двама членове К. П. И. и Е. С. У.. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира следното: За да постанови преграждащия процесуален резултат – прекратяване на производството по делото, образувано по частната жалба на „Крамекс“АД против определението на Софийския градски съд за спиране на регистърното производство по чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, в обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, по същество намиращи се в съотношение на евентуалност, че частният жалбоподател не е представил пълномощно, изходящо от „надлежен представител на дружеството“, от което произтича процесуалната му представителна власт за подаване на частната жалба, както и че с изрична декларация на „Александров и сие“ООД като член на съвета на директорите даденото му от прокуриста пълномощно, както и подадената от него частна жалба са оттеглени. Предвид инвокираните в частната жалба оплаквания и възраженията на ответника, заявени с отговора по чл. 276, ал.1 от ГПК, спорът по делото се концентрира върху въпроса дали със заличаването на прокуриста отпада и процесуалната представителна власт на упълномощения от него адвокат за осъществяване на процесуалното представителство на „Крамекс“АД по делото и при отрицателен отговор на този въпрос - дали е налице валидно оттегляне на неговото упълномощаване от единствения член на управителния съвет, останал след редукция на персоналния му състав, на който не са възложени функциите на изпълнителен член с решение на същия орган. Трайна е практиката на ВКС, вкл. и тази, обективирана в цитираните в частната жалба актове, че надлежно учредената представителна власт от лице, осъществяващо органното представителство на търговското дружество се запазва, независимо от последващото отпадане на представителната власт на упълномощителя, защото страна по упълномощителната сделка е търговското дружество, а не физическото лице негов управител. Това се отнася и за договорното представителство, осъществявано от прокуриста, при което представителното правоотношение, възникнало от извършеното от него упълномощаване на трети лица, продължава да съществува и след прекратяване на представителната власт на упълномощителя по реда на чл. 25, ал. 1 от ТЗ с вписване на оттегляне на упълномощаването в търговския регистър. Затова не може да се приеме, че с вписване в търговския регистър на заличаването на упълномощителя М. А. като прокурист на дружеството на 24.05.2023 г. автоматично е отпаднала и представителната власт на адв. Г., ако тя е била надлежно учредена преди тази дата. По възражението на ответника по частната жалба „Александров и сие“ООД за липсата на достоверна дата на пълномощното на адв. Г., настоящият състав намира следното: В практиката на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК от ВКС, с оглед доказателствената сила на частните документи е прието, че трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК, е това, което не е участвало в съставянето на документа, но черпи права от лицето, което го е подписало, които могат да възникнат само ако датата на възникването им предшества датата на документа, поради което би могло да бъде увредено от неговото антидатиране (така решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Консеквентно е прието също, че доколкото договорите, сключени в обикновена писмена форма, съставляват частни диспозитивни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им, те не доказват нито фактите, които са предмет на обективираното в тях изявление, нито датата и мястото на съставянето им (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Ето защо доколкото частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а само с формална такава, удостоверяваща принадлежността на обективираното в тях волеизявление на лицата, които са ги подписали като техни издатели, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (№ решение № 84 от 23.06.2009 г. по т. д. № 681/2008 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). Според постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. В този случай, доказателствената тежест носи лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В случая ответникът по частната жалба „Александров и сие“ ООД не е трето лице по отношение на издаденото пълномощно, по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като макар и да не е участвало в съставянето на документа, не черпи права от лицето, което го е подписало - прокуриста на „Крамекс“АД М. А.. Същевременно, представителното правоотношение възниква пряко между дружеството, представлявано от прокуриста и упълномощения от него процесуален представител. Ето защо при оспорване истинността на датата на документа доказателствена тежест да установи, че той е съставен на посочената в него дата преди вписване на оттегляне на упълномощаването в търговския регистър, с което е прекратена представителната власт на прокуриста, съобразно чл. 25, ал. 1 от ТЗ, носи дружеството - упълномощител „Крамекс“АД, каквито по доказателства не са ангажирани. Тъй като вписването на оттеглянето на упълномощаването на прокуриста е условие (conditio juris) за отпадане на неговата представителна власт и по делото не са представени доказателства за упълномощаване на адвоката преди тази дата, не е налице негово валидно упълномощаване. Не следва да се разглежда евентуално заявеното от „Александров и сие“ООД възражение за оттегляне на пълномощното, доколкото то е заявено като евентуално, ако съдът приеме, че такава представителна власт е била надлежно учредена. Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

Цитирани разпоредби

15