Определение № 48 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 47/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място], срещу определение №11906 от 17.09.2020г. постановено по в.гр.д.№4955/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в. С обжалваното определението на САС е оставено без уважение искането на ЗД „Бул Инс“ АД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение №427/24.02.2020г. в частта за разноските като се намали присъденото от въззивния съд по реда на чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 130лв. в полза на адвокат С. Б. за втората инстанция. В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че с атакуваното определение са присъдени разноски за адвокат Б. общо в размер на 2 260лв. за двете инстанция, което не отговаря на истината. Разноските в размер на 1 130лв. за първата инстанция, са присъдени с въззивното решение от 24.02.2020г. в частта му, с която апелативният състав се е произнесъл по частната жалба на адвокат Б.. Това определение е влязло в сила - същото е било обжалвано от ЗД „Бул Инс“ АД с частна касационна жалба, по която не е допуснато касационно обжалване с определение №256/07.08.2020г. по ч.т.д. №803/2020г. на ВКС, І т.о. В тази връзка предмет на настоящата частна жалба е единствено посоченото определение на САС от 17.09.2020г, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като производството е по реда на чл.274, ал.2 пр.1, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. В частната жалба се поддържа, че в противоречие със съдебната практика въззивният състав неправилно, е приел, че липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице и на изявление в договора, че осъществената правна помощ е безплатна, не е пречка да бъде присъден хонорар на адвоката по реда на чл.38 ЗА като се цитират съдебни актове, в които е застъпено обратното становище. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от адвокат С. Б. като пълномощник на ищеца И. Н. П.. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение №427/24.02.2020г. по в.гр.д.№4955/2019г. на САС, въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение на СГС по гр.д.№6808/2017г. на СГС в обжалваната му част и е осъдил въззивника ЗД„Бул Инс“ АД на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.С. Б. - пълномощник на въззиваемия И. П., сумата 1 130лв. – адвокатско възнаграждение за втората инстанция. С обжалваното с настоящата частна жалба определение №11906/17.09.2020г., постановено по същото дело, апелативният съд е оставил без уважение искането на ЗД „Бул Инс“ АД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат Б. в размер на 1 130лв. за осъщественото процесуално представителство пред втората инстанция. В обжалваното определение е посочено, че въззивната инстанция е присъдила възнаграждение по чл. 38 ЗА за втората инстанция в размер на 1130 лв., като се е мотивирала с направеното в този смисъл искане от адв. Б. в откритото съдебно заседание на 17.02.2020г., както и с приложения от адвоката списък за разноски. Съдът е посочил, че намира основание за присъждане на възнаграждението за въззивната инстанция (в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС) в постановките в определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, І т.о и в определение №163/13.06.2016г. по ч.гр.д. 2266/2016г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА при прилагане на правилата по чл.78 ГПК е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА като е необходимо да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и при липса на данни, които да го опровергават. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Действително има случаи, при които по постановени съдебни актове, в т.ч. и на ВКС, да не е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА по съображение, че същите не се дължат с оглед конкретните факти по делата (включително и поради липса на представен договор за правна помощ). В този смисъл тази практика е казуистична за разлика от практиката, обективирана в цитираните от въззивния състав определения на ВКС - определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, І т.о и определение №163/13.06.2016г. по ч.гр.д.2266/2016г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в които е даден принципен отговор на въпроса за необходимите предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА. В тези определения е застъпено становището, съобразено с мотивите към т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Акцентирано е, че липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка е направено заключението, че достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: 1.) правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; 2.) заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават и 3.) отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Ето защо и доколкото обжалваното определение е съобразено с принципните постановки в цитираната съдебна практика, въззивното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение