Определение № 2657 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за Ямбол“ и на Г. И. С. от гр. Ямбол, подадена от адв. Георгиев, срещу определение № 126 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане подадената от тях жалба против решение по т. 17 от XXVII-то заседание на Общински съвет - Ямбол, проведено на 27.11.2025 г., с което е одобрен проект за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Ямбол и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Ямбол, изразява становище за неоснователност на частната жалба в приложен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за Ямбол“ и на Г. С. срещу решение по т. 17 от XXVII-то заседание на Общински съвет - Ямбол, проведено на 27.11.2025 г. С оспореното решение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 127, ал. 6 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 134, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ОУП на Община Ямбол и на схема зелена система към ОУП по отношение на поземлени имоти с идентификатори 87374.522.357, 87374.522.358, 87374.522.359, 87374.522.360 и 87374.522.355 по кадастралната карта. По така подадената жалба, първоинстанционният съд е констатирал нередовности, поради и което с разпореждане № 66/14.01.2026 г. е оставил без движение жалбата, като е указал на всеки от жалбоподателите поотделно, че в 7-дневен срок следва да представят документи за платена държавна такса в размер на 10 лева (5.11 евро) и доказателства, че са собственици на засегнатите от изменението на ОУП имоти. Съобщенията за разпореждането са връчени на жалбоподателите на 15.01.2026 г. В указания срок от страна на жалбоподателите не са предприети действия във връзка с отстраняване на нередовностите. Предвид това, с оспореното определение съдът е приел, че е налице основанието по чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея административно производство. Съдът е обосновал също така и извода за недопустимост на жалбата по арг. от чл. 159, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 127, ал. 12, във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, с мотива, че жалбоподателите не са представили доказателства за това, че са собственици на непосредствено засегнати от плана имоти. Така постановеното определение е правилно. Правилна е преценката на съда по извършената от него проверка на редовността на жалбата по чл. 158, ал. 3, във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК. При наличието на конкретни указания, дадени в разпореждане № 66/14.01.2026 г., които включват, както заплащането на таксата, така и представянето на документ за това по делото, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил посочените разпоредби. В конкретния случай се установява, че дължимите държавни такси са внесени в определения седмодневен срок (на 19.01.2026 г., съгласно вносни бележки) от всеки един от жалбоподателите, но доказателствата за това не са представени по делото в указания срок. Обстоятелството, че дължимата държавна такса е внесена в срок, но без да са приложени по делото вносните бележки, не представлява изпълнение на съдебното разпореждане. Прилагането на платежния документ едва към частната жалба не може да се определи като отстраняване нередовността на подаденото оспорване. Същите се представят едва с подаването на настоящата частна жалба. Съгласно чл. 101, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Правилно съдът е приел също така, че подадената жалба се явява и недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Нормата на чл. 127, ал. 12, изр. първо от ЗУТ регламентира, че ОУП може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 се посочва, че непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В конкретния случай с т. 17 от оспореното решение на Общински съвет – Ямбол е одобрен окончателен проект за ОУП на Община Ямбол, като в обхвата му изрично попадат имоти с идентификатори 87374.522.357, 87374.522.358, 87374.522.359, 87374.522.360 и 87374.522.355. Доколкото частните жалбоподатели не са представили доказателства, че притежават имот, който да е предмет на предвижданията на оспорения ОУП, то в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ за тях не е налице правен интерес от оспорването. Предвид това законосъобразно първоинстанционният съд е приел подадената срещу него жалба за недопустима и на основание чл. 159, т. 4 от АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. В тази връзка следва да се има предвид, че твърдяното противоречие на оспореното решение със заложените в устава на сдружението цели, не е от естество да обоснове правен интерес на сдружението в хипотезата на специалната норма на чл. 127, ал. 12, във вр. с ал. 13 от ЗУТ. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,