Определение № 1919 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Образувано е по частна жалба на С. И. М. против Разпореждане № 178/17.01.2025 г., постановено по адм. дело № 788/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е върната касационната жалба на М. против Решение № 3713/27.12.2024 г. по същото дело. По съображения за неправилност поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон се претендира отмяна на оспореното определение и приемане на касационната жалба за процесуално допустима. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е установил, че касационната жалба на С. М. е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от Административен съд – Русе съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразност на Решение № 1040-17-48/26.07.2024 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-2026-7/11.04.2024 г. С последното е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на С. М., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Подложеното на касация първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Процесното разпореждане попада в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО актове, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Относно премахването на възможността за касационно обжалване на съдебни актове на административните съдилища по някои специални закони Конституционният съд на Република България е имал повод да се произнесе с Решение № 5/19.04.2019 г. по к. д. 12/2018 г., в мотивите на което е прието, че ".. едноинстанционното съдебно производство по определени дела не засяга същината на правото на защита на гражданите, тъй като достъпът до съд е гарантиран, без да се накърняват стандартите на Конституцията и на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)." В цитираното решение на Конституционния съд са развити съображения, че КЗПЧОС също не гарантира като самостоятелно право обжалването на решение на съд, който отговаря на изискванията на чл. 6, § 1 от конвенцията. Ако първоначалното „определяне на граждански права“ по смисъла на тази разпоредба е извършено от административен орган, който не прилага в процедурата си чл. 6 КЗПЧОС, изискванията на същия ще са гарантирани, доколкото производството му е предмет на контрол от съдебен орган, който има пълна юрисдикция по въпросите на правото и по фактите. В този случай „достатъчността на контрола“ ще е изпълнена и само с една съдебна инстанция (Riepan v Austria). В горния смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 3493 от 06.03.2020 г., постановено по адм. д. № 1384/2020 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, Определение № 8715 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2022 г., 5-членен състав, Определение № 9420 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2023 г., VI о., Определение № 9938 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2023 г., VI о., Определение № 10412 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2023 г., Определение № 13500 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2024 г., VI о., Определение № 12164 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2024 г., VI о., Определение № 11434 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2024 г., VI о., Определение № 10241 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2024 г., VI о., Определение № 7643 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2024 г., VI о., и др. За пълнота следа да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, касационната жалба или протестът се връщат от първоинстанционния съд при условие, че е констатирана редовност и тя не бъде отстранена в 7- дневен срок от получаване на разпореждането, с което жалбата е оставена без движение. В хипотезата на чл. 213а, ал. 2 от АПК, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 от АПК. В конкретния случай административният съд е констатирал, че касационната жалба е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване – чл. 215, т. 4 от АПК. С оглед описаната нормативна рамка е следвало така депозираната жалба да бъде оставена без разглеждане, а не да бъде върната, но въпреки допуснатата неточност с процесния съдебен акт, административният съд се е съобразил с целта на закона и същият следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,