Решение № 944 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2015 г.

Решение № 944 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. против Решение № 1894/25.09.2015 г., постановено по адм. д. № 3455/2014 г. по описа на Административен съд-В., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 191401894/21.07.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-В., потвърден с решение № 579/10.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В., с който са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 15 400 лв. и лихва в размер на 5 747.72 лв., за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 8 706.97 лв. и 2 492.41 лв. лихви, за данъчен период м. 12.2012 г. в размер на 4 555.60 лв. и 838.08 лв. лихви; за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 212.84 лв. и 48.31 лв. лихви и за 2012 г. 889.55 лв. и 110.68 лв. лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация ЕТ "Г.-Г. Ф.", чрез адв. Младенов в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на Д"ОДОП"- В., с който са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 15 400 лв. и лихва в размер на 5 747.72 лв., за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 8 706.97 лв. и 2 492.41 лв. лихви, за данъчен период м. 12.2012 г. в размер на 4 555.60 лв. и 838.08 лв. лихви; за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 212.84 лв. и 48.31 лв. лихви и за 2012 г. 889.55 лв. и 110.68 лв. лихви. Съдът е приел, че по процесните фактури не са налице извършени доставки. Пиел е, че по процесните фактури не е установен по безспорен и категоричен начин факта на получаването на стоките, както и извършването на последващи продажби. Според съда обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, включени в справките декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки по които получател е ревизираното лице, т. е не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на РЛ. При тях е установено, че са издали фактури за извършени покупки на хранителни стоки, нехранителни стоки и цигари, които са включени в дневниците за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. Установено е че РЛ не е отразило в счетоводството си тези фактури. Органът по приходите е констатирал, че закупените стоки са реализирани чрез търговския обект на ревизирания търговец, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а са укрити. Прието е, че са налице данни за укрити приходи от страна на РЛ, представляващо предпоставка по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне данъчната основа и съответния вид данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2010 - 2012 г. На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизиращият орган е определил размера на приходите от реализацията на тези неотчетени стоки, като е приложил установените при ревизията проценти на надценка при продажбата на различни стоки за всички години. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в обжалваната му част. Фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че част от фактурите, имат подпис само на съставител, но не и за получател. Друга част са без подпис както на съставител така и на получател. Друга част са подписани за получател от лица, работили при РЛ. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства за реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на приложимите разпоредби от чл. 122 и сл. ДОПК. При правилно тълкуване на закона обосновано е направен извод, че за да се установи наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, следва да се докаже, и то от приходната администрация, че РЛ в действителност е получила процесните фактури и стоките по тях и второ, че е реализирала оборот от тези стоки, който оборот не е осчетоводила и декларирала, като извън хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК неотчетеният приход не може да се предполага. Правилно е и прието също, че само при наличие на доказателства в посочените насоки РА ще се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК. След като по делото не са събрани доказателства за наличие на извършени доставки, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказан факта на настъпване на данъчно събитие по всяка една фактурите, което да послужи като основание за определяне на задължения по ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Посочено е, че в с. з., проведено на 02.12.2014 г. АС-В. е прекратил производството по делото само в частта против РА, с която са установени задължения по ЗДДС в размер на 2412 лв. и съответните лихви във връзка с даване под наем на недвижими имоти, за д. п. м. 12.2010 г., д. п. м. 12.2011 г. и д. п. м. 12.2012 г. Неоснователно се явява възражението на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение, в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 2412 лв. и съответните лихви. С обжалваното съдебно решение АС-В. е отменил РА само в частта потвърдена с решение № 579/10.10.2014 г. директора на Дирекция "ОДОП"- В., с който са определени задължения за ДДС общо в размер на 28 663.02 лв. и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. и за 2012 г. Търговецът не е обжалвал по административен ред установените задължения по ЗДДС в размер на 2412 лв. и съответните лихви във връзка с даване под наем на недвижими имоти, за д. п. м. 12.2010 г., д. п. м. 12.2011 г. и д. п. м. 12.2012 г. По административен ред са обжалвани начисления допълнително ДДС за данъчни периоди от 13.01.2010 г. до 31.12.2012 г. общо в размер на 28 663.02 лв. върху формираната по чл. 122, ал. 4 от ДОПК данъчна основа на неотчетени изпълнени доставки на стоки и начисления данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, които са потвърдени с решението на директора на Д"ОДОП" В.. С оглед на изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. се явява неоснователна. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 1770 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски - договор за правна защита и съдействие и списък. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение