Определение № 11900 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. А. със съдебен адрес: гр.София чрез адв. Г.Шаркова против Определение № 30852 от 19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8843/ 2025 г. по описа на Административния съд – София град. С обжалваното определение жалбата на Г. Р. срещу Отказ на зам.кмета на Район „Витоша“- СО, обективиран в негово писмо изх. № РВТ25-ГР94-2958/2/18.07.2025 за издаване на удостоверение за наследници на починалия Р. С. П. по заявление на жалбоподателя рег. № РВТ25-ГР94-2960/17.07.2025г., е оставена без разглеждане и производството по адм.д. № 8843/2025г. по описа на АССГ е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като навежда наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът, зам.кметът на Район“Витоша“-СО, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Г. В. Р. срещу Отказ на зам.кмета на Район „Витоша“- СО, обективиран в негово писмо изх. № РВТ25-ГР94-2958/2/18.07.2025 за издаване на удостоверение за наследници на починалия Р. С. П. по заявление на жалбоподателя рег. № РВТ25-ГР94-2960/17.07.2025г За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че обжалваното писмо не съставлява индивидуален административен акт, доколкото със същото само се уведомява адв. Г.Шаркова, подала заявлението за издаване на удостоверението за наследници от името на доверителя си Г. В. Р., че, за да се произнесе по съществото на заявлението, е необходимо адв. Шаркова да представи към заявлението нотариално заверено пълномощно от Г.Р., вместо представеното писмено такова по чл.25 от Закона за адвокатурата. Тъй като с писмото само се дават указания за вида на пълномощното, което следва да бъде приложено към заявлението, за да се приеме същото заявление за редовно подадено, като същото писмо не съдържа нито отказ за произнасяне по съществото на заявлението по смисъла на чл.197 и сл. от АПК, нито отказ за издаване на поисканото удостоверение за наследници, същото не съставлява индивидуален административен акт, защото не засяга права и законни интереси на жалбоподателя, нито създава за него задължения. Така постановеното определение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е решаващият извод на АССГ за вида и характера на обжалваното писмо. Правилно административният съд, изхождайки от съдържанието на обжалваното писмо, е приел, че същото има само уведомителен характер, насочен към отстраняване на констатирани от административния орган нередовности на заявлението, препятстващи произнасяне по съществото му, поради което същото не съставлява нито акт по чл.197 от АПК, нито изричен отказ за извършване на административна услуга-издаване на удостоверение за наследници по смисъла на чл.59, ал.1, предл. второ от АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че установената практика на ВАС във връзка с необходимостта към заявлението за издаване на удостоверение за наследници, подадено от оправомощено за това лице, но чрез адвокат, адвокатът да представи нотариално заверено пълномощно по смисъла на чл.88а от ЗГР, а не обикновено пълномощно в писмена форма по реда на чл.25 от Закона за адвокатурата, решава проблема в полза на изискванията на чл.88а от ЗГР като специален закон спрямо общата разпоредба на чл.25 от ЗА / в т.см. Определение № 4766/09.05.2025г. по адм.д. № 2283/2025г. по описа на ВАС, трето отделение и Решение № 9096/14.06.2019г., постановено по адм.д. № 14284/2018г. по описа на ВАС, трето отделение/. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение