Решение № 6992 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2015 г.

Решение № 6992 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 328/18.02.2015 г. по адм. дело № 164/2014 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му, с която е отменен и изменен ревизионен акт /РА/ № 131301964/27.08.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1291/14.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като се иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът: Юлия Любенова Киселова, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника й - адв. Лулчев, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като поддена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението, в обжалваните му части, Адмнистративен съд-Пловдив е отменил РА № 131301964/27.08.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1291/14.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Юлия Любенова Киселова, от гр. Пазарджик са определени данъчни задължения: по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - в размер на 268,18 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2008 г. - в размер на 1820,18 лв; за 2009 г. - в размер на 2269,32 лв.; и за 2011 г. -в размер на 157,03 лв., както и са установени задължения за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2006 г, 2008 г, 2009 г. и 2010 г. - общо в размер на 9 433,77 лева; задължения за ДЗПО-УПФ за 2006 г, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 3135,89 лв. и за ЗО самоосигуряващо се лице за 2006 г, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 4628,14 лева, ведно с прилежащите лихви за просрочие на тези публични задължения, както и е изменил същия РА, потвърден с решение на директора на Д "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Юлия Любенова Киселова са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6 937,97, като ги е намалил на сумата 6 294,65 лв.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел следното:

По отношение дължимостта на данъка за 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) и за 2007 г, 2008 г, 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по ЗДДФЛ, съдът е извел съответни правни изводи, на база годишните доходи и разходи на ревизираното лице /РЛ/, а не по месеци /както е по РА/ и след включване в приходната част на паричните потоци за 2007 г., 2010 г. и 2011 г. на месечната издръжка от 1000 лв., предоставяна на сина на РЛ - Александър Велков, от неговия баща - св. Николай Иванов Велков, която е приел за доказана, както и за 2008 г. приходи от разликата в цената на продадения от РЛ недвижим имот в с. Паталеница, в размер на 17 035,26 лв. и доходите от получени наеми през ревизирания данъчен период, но до размер на сумата от 26 550 лева, която реално представлява приход, поради изтеглянето й от банковата сметка на РЛ.

С оглед приетата доказаност на тези приходи и въз основа заключението на ССЕ по вариант втори, съдът е изготвил собствен баланс на паричните потоци - приходи и разходи, по години, при което е установил, че за 2006 г., за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г. и за 2011 г. е налице превишение на приходите над разходите, т. е липсва отрицателно салдо, което да служи като данъчна основа за облагане доходите на РЛ по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за 2007, 2008, 2009 и 2011 г.

При изготвяне баланса за 2010 г. е установил, че разходите превишават приходите с 64 565,34 лв., т. е налице е отрицателно салдо, което е основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. След приспадане на внесените за същата година социални и здравни осигуровки в общ размер на 1618,88 лв. е установил данъчна основа за облагане в размер на 62 946,46 лева и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, в размер на 6 294,65 лв.

На база тези установявания, съдът е извел правни изводи за незаконосъобразност на оспорения РА, в частта на определените данъчни задължения по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за 2006, 2008, 2009 и 2011 г., като противоречащи на материалния закон. Спрямо данъка за 2010 г. е приел, че е приложим реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, но че размера му е определен неправилно, като го е намалил от сумата 6 937,97 лв. на 6 294,65 лв., в която част е изменил оспорения РА.

По отношение на определените с РА допълнителни задължения по КСО и ЗЗО, спрямо РЛ, като самоосигуряващо се, съдът е приел, че такива не се дължат, на посоченото в РА правно основание - чл. 124а, вр. с чл. 122-124 от ДОПК. Според съда разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е нова, в сила от 15.02.2011 г., с материалноправен характер и доколкото в закона липсва предходна разпоредба, която да й придава изрично обратно действие, тя действа занапред, т. е не намира приложение при определяне на задължения по КСО и ЗЗО за периоди, преди влизането й в сила. Поради това съдът е приел, че начислените допълнително задължения за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО на РЛ, като самоосигуряващо се, за периоди преди м. 02.2011 г., е незаконосъобразно. В подкрепа на направения извод за незаконосъобразност, съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, съгласно която размера на осигурителния доход, служещ като основа за начисляване на тези задължения, е на основание влязъл в сила РА, с който се определя окончателно размера на облагаемия годишен доход, а в случая такъв влязъл в сила РА не е налице. Поради това съдът е отменил РА и в тази част, като незаконосъобразен.

Решението, в обжалваните части, е правилно.

1.При правилно приложение на материалния закон са изводите на съда, че облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база, при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната данъчна ставка / по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ/ или таблица / по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). При определяне на основата за облагане с данъци, дори и по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, както е в случая, трябва да се формира обща стойност, незавиимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни дати, от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Установените укрити доходи в отделните месеци от годината, съставляват основание за извършване на облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, но не и база за облагане. Последното, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Това принципно положение се потвърждава, както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. То изисква установяване на превишение на разходната над приходната част на паричните потоци да е само на годишна база, а не на база метода на моментните салда, в случая месечни такива.

От изложеното следва, че съдът правилно е установил, че изчисляването на данъчната основа за облагане доходите на РЛ, по оспорения РА, е извършено неправилно, на база месечни салда, вместо на годишна база. Поради това законосъобразно, въз основа на даннните, установени от РА, които не са били оборени от ответника в хода на ревизионното производство и пред съда, съдът е съставил собствен баланс на касовата наличност - приходи и разходи, за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 години, като е имал предвид и заключението на ССЕ по вариант втори. В този баланс на паричните потоци и съобразно доказателствата по делото, съдът правилно е приел като приходи за 2007, 2010 и 2011 г. на РЛ, сумите получени от бащата за издръжка на детето на РЛ, в размер на 1000 лева месечно. По делото е установено, че тези суми са давани, както в брой, така и под формата на месечни наеми от недвижим имот, съгласно постъпленията по банкови сметки на РЛ. При доказването на тези приходи съдът правилно се е позовал на данните по образуваното ревизионно производство срещу бащата-Николай Велков, на свидетелските му показания, тези на св. Киселов и на писмените доказателства за осъществени банкови преводи по сметка на РЛ за наеми от недвижим имот.

Правилно съдът е включил в приходната част на паричните потоци за 2008 г. разликата в продажната цена на недвижим имот в с. Паталеница, в размер на 17 035,26 лева, получена изцяло от РЛ по банкова сметка в Райфайзенбанк от 07.10.2008 г. - деня в който е изповядана и сделката с този имот, оформена с нот. акт № 51/2008 г. на СВ-гр. Пазарджик. Настоящият съд споделя мотивите на решаващия, че действителната продажна цена на този имот възлиза на 11 880 евро, а не на вписаната в документа цена от 6200 лева, предвид съответствието й с цената на имота по заключението на в. лице Михайлова. Не се споделят мотивите, относно допустимост на гласните доказателства по този въпрос, на основание чл. 57, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 158, ал. 1 от ДОПК, поради неприложимост на т. 3, а на т. 2, което изключение обаче за допускане на гласни доказателства не е налице в случая.

Поради изложеното касационната жалба, с която се оспорват тези правни изводи на съда, се явява неоснователна.

Касационната жалба е неоснователна и по отношение изводите на съда за отсъствие на основания за допълнително облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., и по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2008, 2009 и 2011 г., поради установената липса на отрицателно салдо, т. е липсва превишение на разходите над приходите за тези години. При отсъствие на такава отрицателна разлика, не са налице основания за определяне на данък, от което следва правилния извод, че издадения РА в тази му част е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Като го е отменил първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По същите съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, и в частта, с която е изменен РА по отношение размера на установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г., на основание неправилно определена данъчна основа за облагане.

1. Касаторът оспорва решението и в частта, с която е отменен РА по отношение установените задължения за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО на самоосигуряващото лице - за 2006, 2008, 2009 и 2010 г., както и за прилежащи лихви за просрочие, с доводи, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК /нова-Д. в. бр. 14/2011 г./ е процесуалноправна и като такава е приложима по отношение на висящи към момента на влизането й в сила ревизионни производства и такива след влизането й в сила, спрямо включени в техния обсег предходни данъчни периоди.

В случая, независимо от характера на тази рапоредба, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика, оплакванията са неоснователни. За посочените години, с изключение на 2010 г., начислените задължения за данък на РЛ са отменени от съда, поради липса на основания за промяна в данъчните основи за облагане, а с това и основания за определяне на допълнителни задължения за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО. Освен това съдът правилно е отчел, че по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО, размера на осигурителния доход, вкл. и този за 2010 г., е в зависимост от установения размер на облагаемия доход на РЛ като самоосигуряващо се, на основание влязъл в сила РА, какъвто в случая липсва. Ето защо, като е отменил РА и в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Съобразно този изход по касационното обжалване, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, в размер на 1 000 лева за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2015 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение