Определение № 576 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 454/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. И., [населено място] срещу определение № 61/05.04.2011г., постановено по т.д.№ 291/11г., с което Върховният касационен съд, ТК, І отд. е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК на определение № 829/19.05.2010г. по ч.гр.д.№ 645/10г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 28.01.2010г. по гр.д.№ 51/10г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, ТК, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението, чието отмяна се иска, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. Определението е правилно. Производството по чл.303 и сл. ГПК е за отмяна на неправилни влезли в сила съдебни решения, при наличието на визираните в закона основания. Първоинстанционното определение, с което се прекратява производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба и въззивното определение за потвърждаването му не се ползват със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Ищецът разполага с възможността отново да предяви правата си по съдебен ред при спазване на процесуалните изисквания за закона за редовност на исковата молба, поради което и посочените определения са изключени от актовете, чиято отмяна е допустима по реда на Глава 24 на ГПК. По тези съображения обжалваното определение на ВКС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд