Определение № 279 от 11.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 245/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Т. Д., подадена чрез упълномощен представител адв. Д. М., срещу определение №33/17.01.23г. по т.д.№2231/22г. по описа на Върховен касационен съд Търговска колегия Първо отделение, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на направения в атакувания съдебен акт извод,че подадената от частния жалбоподател искова молба по чл.47 ЗМТА е извън срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, тъй като липсват данни, от които да се заключи,че е налице фингирано връчване на арбитражното решение. Жалбоподателят сочи,че не е ясно опитите за връчването му в коя година са направени, тъй като в известието за доставяне при датите 13.06 и 19.06 не е изписана година; не може да се установи правилно ли е приложен чл.14.4 от ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит; не са налице предпоставките за прилагане на чл.32 ЗМТА, тъй като не е извършено старателно издирване на адреса на ищеца; не са спазени относимите разпоредби на Закона за пощенските услуги и издадените въз основа на него Общи правила. Поддържа,че определението на състава на ВКС противоречи на практиката на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с приложението на чл.6 от Директива 93/13 на Съвета на ЕС, с която практика се приема,че „правото на Съюза не допуска прилагането на принципи на националното съдопроизводство, по силата на които национална юрисдикция, която е сезирана с жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на сумите, недължимо платени от потребителя въз основа на клауза,обявена за неравноправна, не може служебно да разгледа основание, изведено от нарушение на Директива 93/13 и да постанови пълно възстановяване на посочените суми“/дело С-869/19/, както и че „правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на посочените клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато въпросните клаузи са били проверени служебно от съда относно неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудително изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка и в това решение не е посочено,че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок“ /дело С-600/19, дело С-693/19 и дело С-831/19/. По тези съображения се заявява искане за отмяна на определението и разглеждане на спора по същество. Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ЕООД,чрез юрисконсулт К. М., е оспорил наведените в нея оплаквания и искания с аргументи за спазена процедура по т.14.4 от ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит и приложимост на чл.32 ал.2 ЗМТА. Позовава се на съдебна практика на ВКС, относима към случаи, сходни на настоящия.Счита атакуваното определение за правилно, включително и с оглед спазване на изискването на чл.6 от Директива 93/13 на Съвета на ЕС, като оспорва твърденията за противоречието му с практиката на СЕС, която намира за неотносима към възникналия спор. Заявява,че отделно от това ищецът е изпълнил доброволно всичките си задължения по договора за кредит още през 2019г., като дружеството няма повече претенции към него. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като определението на ВКС Първо търговско отделение бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да прекрати делото,образувано по подадената от Л. Т. Д. искова молба за прогласяване нищожността на осъдителното арбитражно решение №822/01.06.2016г. по арб.д.№201600204 на Арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“,съставът на Върховния касационен съд е приел,че същата е просрочена. За да мотивира този си извод съставът е съобразил като безспорен фактът,че в сключения между страните по делото договор за потребителски кредит от 30.03.2015г. ищецът, в качеството му на кредитополучател, е посочил един и същ адрес като адрес за кореспонденция, постоянен и настоящ адрес – в [населено място] [улица], както и,че при сключването на договора му е бил предаден екземпляр от Общите условия на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит, в чиито клаузи на т.13.1, т.13.3, т.14.1 и т.14.4 се сочи, че единствено посоченият в договора адрес за кореспонденция ще се използва за всички писмени документи, изпращани от кредитора; всяко известие или документ ще се считат за получени или узнати от клиента ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, като страните се съгласяват че връчването по този ред е редовно; всички спорове във връзка с договора ще бъдат разрешавани от арбитражната институция „Фондация за юридическо развитие“ [населено място]; документите по арбитражното дело ще бъдат връчвани на посочените в договора адреси за кореспонденция и ще се считат получени на датата, отбелязана в известието за доставяне или в справката на съответната пощенска или куриерска служба, независимо дали са били фактически получени или не, като това се отнася и за случаите на неполучаване на документите на адреса за кореспонденция по причина,че са отказани, не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, не живее на посочения адрес или отсъства, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен, друго лице живее на адреса и др. Анализирайки писмените материали по изисканото и приложено арбитражно дело, съставът е установил,че ищецът не е взел участие в арбитражното производство, като всички книжа, включително призовката и постановеното арбитражно решение са били изпратени на единствения адрес, посочен в договора, но не са били фактически получени от него, като в известието за доставяне на призовката е удостоверено от лицето-връчител – куриер на фирма „М и БМ Експрес“ООД, че адресатът отсъства от страната и че са поставени стикер 1 на 14.04. и стикер 2 на 19.04.2016г.; решението по арбитражното дело е изпратено на същия адрес на 07.06.2016г., но в известието за доставяне отново е удостоверено, че лицето отсъства, както и че са поставени стикер 1 на 13.06 и стикер 2 на 19.06.20167г., а като причина за недоставянето на пратката е посочено „заминал, отсъства“ и „непотърсен“. Констатирано е от състава на ВКС,че ищецът не е оспорил в съдебно заседание известията за доставяне, нито е ангажирал доказателства за ненадлежно връчване на арбитражното решение; не е направил твърдения за друг известен на насрещната по договора страна и на арбитражния съд негов адрес за кореспонденция. Посочил е, че, с оглед липсата на други източници на данни за друг негов адрес, на който е могъл да бъде намерен в разглеждания период, разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА е неприложима.От това е заключил,че прилагането на предвидената в т.14.4 от ОУ възможност за фингирано връчване е законосъобразно, като арбитражното решение следва да се приеме за връчено с изтичането на разумен срок след поставянето на стикер 2 на 19.06.2016г.Тъй като исковата молба е подадена едва на 04.10.2022г. съставът е приел,че към тази дата предвиденият в чл.48 ал.1 ЗМТА тримесечен срок /относим и към исковете за нищожност на арбитражните решения, съгласно установената практика на ВКС/ е бил изтекъл, което, с оглед преклузивния му характер, е основание за недопустимост на исковата молба и налага прекратяване на производството, образувано по нея. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА страната по арбитражното решение може да предяви иск за отмяната му на някое от основанията по чл.47 ЗМТА в тримесечен срок от получаването му. Възражението, наведено в частната жалба,че няма данни за годината, в която са осъществени опитите за връчване на арбитражното решение, не се потвърждава от данните по арбитражното дело, видно от което положеният от куриерската фирма печат при приемането на пратката носи дата 07.06.2016г. Макар върху печатите, съдържащи отбелязване за причината за неуспешното връчване датите, на които са извършени опитите за доставяне да са изписани без посочване на съответна година, последната се установява по косвен път от данните в самото известие,в което е посочено,че при опити за доставяне на 13.06.16г. и на 19.06.16г. са поставени на адреса стикер 1 и стикер 2. Неоснователно е и възражението,че не може да се установи правилно ли е приложен чл.14.4 от ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит. Клаузата е ясна и в нея изрично е разписано,че връчването на арбитражното решение ще се счита за редовно и в случай като настоящия – когато от известието за доставяне се удостоверява,че кредитополучателят отсъства или не живее на адреса, или не е потърсил пратката, като връчването ще се счита за осъществено на датата, отбелязана в известието за доставяне на адреса за кореспонденция. Последното е аргумент за несподеляне на довода на частния жалбоподател,че няма данни какъв е бил определеният срок за получаване на пратката, тъй като по общо съгласие на страните тя се счита доставена на датата, посочена в известието, т.е. на датите, на които са осъществени опитите за доставяне. Не би могло да се приеме за основателно и възражението,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.32 ЗМТА, тъй като не е извършено старателно издирване на адреса на ищеца. Посочената разпоредба визира под „старателно издирване“ случаи,в които са налице от разменена между страните кореспонденция или посочени в договора или в материалите по арбитражното производство различни адреси на ответника по него, но арбитражното решение е изпратено само на един от тях, без да е могло да бъде връчено на този адрес. Този извод следва от текста на самата разпоредба, която визира „последното му известно /за страните и арбитража/ седалище“. В този смисъл е и практиката на ВКС, служебно известна на състава. Позоваването на частния жалбоподател на разпоредби на Закона за пощенските услуги и приложимите с него Общи правила не може да обоснове извод, с който да бъде постигнат положителен за него резултат от обжалването. Посочените в известията за доставяне две дати 13.06.16г. и 19.06.16г. се отнасят до датите, на които са поставени стикери на адреса, представляващи изискуемите, съгласно чл.5 ал.3 от Общите правила служебни известия за явяване за получаване, а липсата на данни за определен срок за това е ирелевантна за случая при липса на твърдение,че лицето-адресат е предприело когато и да е действия по издирване на пратката след поставянето на стикерите. Сочената в частната жалба практика на СЕС е изцяло неотносима към случая, както незаконосъобразността на определението не може да бъде обоснована и с нарушение на чл.6 от Директива 93/19 на Съвета. С оглед специалната клауза на т.14.4 от ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит и установените данни по арбитражното дело, следва да се счете,че арбитражното решение е връчено на частния жалбоподател най-късно на датата на поставяне на стикер 2 – 19.06.2016г., както е приел и първият състав на ВКС, при което предвиденият в чл.48 ЗМТА тримесечен срок за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА следва да се приеме за изтекъл към датата на депозирането на исковата молба от ищеца на 04.10.2022г. Поради това образуваното по нея производство е подлежало на прекратяване, като недопустимо. Като е постановил определение за прекратяване на производството по тези мотиви, съставът на Върховен касационен съд се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. В полза на ответника по частната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение