Определение № 109 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. С. К., против определение № 53 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 4904/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на влязлото в сила решение № II-78-104 от 28. 04. 2014 г. по гр. д. № 36001/2013 г. на Софийски районен съд, 78 с-в, с което молителката е осъдена, на осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, да заплати на Етажна собственост – [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 50 лв., както и да даде достъп на управителя на ищеца и на „Интер Монтаж“ ЕООД – [населено място] до собствения й апартамент № 60, за да бъде извършена подмяна на вертикалните водопроводни щрангове, преминаващи през него, до пълното извършване на ремонта. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата за отмяна. Ответната страна по частната жалба, чрез адв. Л. К., изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноските, направени в частното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Изводите на съдебния състав за недопустимост на молбата за отмяна са правилни. Съобразени са с разпоредбите на чл. 303 – чл. 307 ГПК и с указанията по приложението им, дадени с ТР № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. С тълкувателното решение е разяснено, че молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, в молбата за отмяна са развити оплаквания за постановяване на влязлото в сила решение при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: неразглеждане от първоинстанционния съд на възражения и доводи на ответницата, направени с отговора на исковата молба, подаден на 25. 02. 2014 г., и в хода на исковото производство (за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици, поради неспазена процедура при свикването му, за невярност на заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, за несъответствие на проекто-доклада и доклада с изискванията на чл. 146 ГПК и др.); неуважаване на основателно искане за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; неуважаване на доказателствени искания на молителката; необсъждане на представените от молителката писмени доказателства при постановяване на решението; кредитиране на невярно и оспорено от молителката заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Сочи се и необоснованост на фактическите изводи. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на определението, прекратяващо въззивното производство, както и на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, които не са сред предвидените в чл. 303 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. Във връзка с позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК молителката излага фактически твърдения, които не покриват никой от изчерпателно предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави. Представя техническа експертна справка, дадена от инж. Е. С. по прокурорска преписка № 42844/2013 г. на СРП, с твърдения, че същата доказва неверността на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. Ш., прието в исковото производство. Експертната справка обективира писмено становище на специалист-инженер по факти, които са били спорни. Не са въведени твърдения, включително и след предоставената по реда на чл. 306 ГПК възможност, неистинността на заключението да е установена по надлежния съдебен ред – с влязла в сила осъдителна присъда, със споразумение по наказателно дело или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,