Определение № 313 от 18.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4020/2015 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Г. Й. Д., молба с вх. № 3420/23.06.2015 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 17/26.03.2015 г. по гр. дело № 110/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е допуснато пълно осиновяване на малолетната дъщеря на молителя М. Г. Д. от Й. Г. Г. и е постановена промяна в имената на детето – на М. Й. Г.. В молбата се сочи основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, но се излагат твърдения и съображения, които следва да се квалифицират по чл. 304 от ГПК, тъй като молителят не твърди и не е участвал като страна в съдебното производство по осиновяването. Регионалната дирекция за социално подпомагане в [населено място] е подала писмено становище, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Ответницата по молбата Й. Г. Г. не е подала отговор в срока за това; становище по молбата за отмяна не е подадено и от прокурора. Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, считано от сочената от молителя дата 22.05.2015 г. – на узнаване от него на атакуваното решение. С оглед горното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, както те са посочени по-горе. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение