Решение № 1432 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2025 г.

ОТМЕНЯ на основание чл. 239, т.1 АПК решение № 1838/25.02.2025 г., постановено по адм, дело № 7971/2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1674/15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, подадена срещу Акт за прихващане или възстановяване и № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г., потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-Велико Търново при ЦУ на НАП, в обжалваната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд на касационната жалба на „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност срещу Решение № 1674/15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, подадена срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г., потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-Велико Търново при ЦУ на НАП, в обжалваната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и отмяна. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА Особено мнение на съдия Мадлен Петрова: Не съм съгласна със становището на мнозинството от петчленния състав, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 1838/25.02.2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7971/2024 г., с което е оставено в сила решение № 1674/15.05.2024 г. на Административен съд – Велико Търново, по адм. дело № 496/2022 г. Съображения ми за това са следните: Принципно не съм съгласна с тълкуването на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, дадено в мотивите на настоящото решение, според което писмените доказателства, на които е основано искането за отмяна следва да се преценяват от състав по съществото на спора, а не в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения като извънреден способ. Считам, че писмените доказателства, на които е основано искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т.1 АПК, подлежат на обсъждане именно в производството по чл. 237 и сл. от АПК във връзка с преценката на съда за наличие или липса на основанието за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото. Считам, че наличието на новооткрити доказателства само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. (В този смисъл е и решение № 914/28.01.2026 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 9083/2025 г.). Поради това прилагането на извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК изисква преценка от съда нови ли са представените от молителя писмени доказателства, тези доказателства от съществено значение ли са за делото т.е. отнасят ли се за юридически или доказателствени факти, които ако бяха установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото и могло ли е тези доказателства да бъдат известни на страната в хода на приключилото съдебно производство. В конкретния случай, представените от „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) писмени доказателства не се отнасят за юридически или доказателствени факти от значение за законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Велико Търново, в частта, в която на дружеството е отказано възстановяване на разликата над 1 382 204.27 лева до 3 155 526.14 лева и съответните лихви върху тази сума, която е предмет на оспорване по адм. дело № 7971/2024 г. За да потвърди оспорения АПВ съдът е приел, че не всички суми, принудително събрани въз основа на обявения за нищожен ревизионен акт № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № Р - 04000416076795-003- 001/28.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново, са недължимо събрани. От фактическа страна съдът е установил, че част от задълженията на Спринк ЕООД (н.), които са били включени в обхвата на ревизията, приключила с обявен за нищожен ревизионен акт, са дължими на основание подадените от дружеството декларации по чл. 92 ЗКПО и чл. 125 ЗДДС, които представляват годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. От тези факти е обоснован краен извод, че не е изпълнена основната предпоставка по чл.128, ал.1 ДОПК за възстановяване на претендираните суми (за разликата над 1 382 204.27 лева до 3 155 526.14 лева), тъй като те не са недължимо събрани. Нищожността на акта, посочен като изпълнително основание за принудителното им събиране, според съда, не обосновава възстановяването на събраните задължения, тъй като тези задължения са били изискуеми и дължими на друго основание. Представените към искането за отмяна писмени доказателства се отнасят за паралелно развили се административни и съдебни производства пред ТД на НАП – Пловдив и съответно Административен съд – Пловдив и Върховния административен съд за възстановяване на недължимо събрани суми за данъци и лихви въз основа на нищожния ревизионен акт № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № Р - 04000416076795-003- 001/28.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново, но по искане, подадено от трето лице – „Унилик“ ЕООД, с. Маноле, общ. Пловдив, ЕИК 202370776 (понастоящем преобразувано в „БРАНЖОНИ“ АД с ЕИК 207969915) в качеството му на цесионер, съответно фактор по договор за цесия от 28.04.2016 г. и анекс № 1 и 2 към него, сключени със „Спринк“ ЕООД. Със съдебно решение № Р-7/27.04.2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.дело № 162/2020 г., по иск, предявен от Спринк ЕООД и при участието на Национална агенция за приходите като трето лице – помагач, е обявен за нищожен договорът за цесия от 28.04.2016 г., анекс № 1 от 09.05.2016 г. и анекс № 2 от 09.05.2016 г., на основание чл. 26, ал.1 пр.първо от ЗЗД, поради противоречието му със закона. Със съдебно решение № 83/10.04.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново по въззивно гр.д. № 441/2023 г., така постановеното решение е потвърдено, а с определение № 1514/20.05.2025 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение постановено по т.д. № 1672/2024 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 441/2023 г. Тези съдебни решения са относими към липсата на материалноправна легитимация на „Унилик“ ЕООД (сега „Бранжони“ АД) да претендира в производство по чл. 128 и сл. ДОПК вземането на "Спринк" ЕООД (н.) за недължимо събрани данъци и лихви по обявения за нищожен ревизионен акт. Материалноправната легитимация на "Спринк" ЕООД (н.) да иска възстановяване на недължимо събрани суми за данъци и лихви въз основа на посочения ревизионен акт, обявен за нищожен по съдебен ред, не е била спорна нито в производството по издаване на АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Велико Търново, нито в съдебното производство по оспорването му, приключило с влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд по адм. дело № 7971/2024, чиято отмяна се иска. Легитимацията на дружеството – молител в производството по чл. 128 и сл. ДОПК, в което е издаден оспореният АПВ произтича от качеството му на задължено лице по ЗКПО и ЗДДС за събраните данъци и съответните лихви и адресат на ревизионния акт, който е обявен за нищожен. Материалноправната легитимация на „Спринк“ ЕООД (н.) да иска възстановяване на претендираните от него суми за данъци и лихви, не произтича от договора за цесия от 28.04.2016 г. и анексите към него от 09.05.2016 г., сключени с Унилик ЕООД (сега „Бранжони“ АД), поради което признаването им за нищожни с влезли в сила съдебни решения, не е от каквото и да било значение за законосъобразността на АПВ, предмет на оспорване по адм. дело № 7971/2024 г. на Върховния административен съд. Актове от развилите се пред Административен съд – Велико Търново и Административен съд – Пловдив съдебни производства по оспорване на актовете на данъчната администрация по искането на „Унилик“ ЕООД (сега „Бранжони“ АД) за възстановяване на недължимо събрани данъци и лихви по цитирания ревизионен акт и ревизионния акт за поправката му, по които "Спринк" ЕООД (н.) не е било страна, се отнасят до откази (мълчаливи и изрични) за възстановяване на претендираните суми и са изцяло неотносими към законосъобразността на АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново издаден на дружеството - молител, потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. В. Търново, който е предмет на оспорване по адм. дело № 7971/2024 г. Освен това на "Спринк" ЕООД (н.) е било известно, че трето лице претендира възстановяване на суми за данъци и лихви, събрани по издадения му ревизионен акт, който е обявен за нищожен от съда. Това е видно от мотивите на решение № Р-7/27.04.2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.дело № 162/2020 г. В подкрепа на този извод е и определение № 651/19.01.2023 г. на Върховен административен съд, трето отделение по адм. дело № 10981/2022 г., с което е оставено в сила протоколно определение от 03.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 1844/2022 г. относно отхвърлено искане на „Спринк“ ЕООД за конституирането му като страна - трето лице – помагач по това дело. Обратно на приетото от мнозинството от петчленния състав, дружеството – молител е разполагало с доказателства за административните и съдебни производства, образувани от „Унилик“ ЕООД и е могло да ги представи в съдебното производство по оспорване на АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 57 от 03.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. В. Търново, респективно да иска спиране на делото, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК при твърдения за преюдициалност на висящи съдебни производства по отношение на спора по адм. дело № 7971/2024 г. на Върховния административен съд. По тези съображения, считам, че представените писмени доказателства за приключили искови съдебни производства и производства по издаване и оспорване на административни актове, издадени на „Унилик“ ЕООД, не установяват юридически или доказателствени факти от съществено значение за спора, по който е постановено атакуваното съдебно решение, както и че част от тези доказателства и факти са били известни на дружеството – молител, поради което не представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението. Дал особеното мнение: съдия Мадлен Петрова