Определение № 415 от 15.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2340/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 1885/15.06.2018г. по в.ч.т.д. № 188/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 1582 / 19.03.2018г. по т.д. № 9184/2017г. на СГС, ТО, VI-3 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 151122/07.12.2015г. на банката да бъде разрешено производството по изп.д. № 533/2014г. по описа на ЧСИ З. З. с район на действие – ОС-Хасково да бъде продължено по отношение на длъжника „ДН-Авто“ООД /н/ и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. В обжалваното определение на САС е прието, че определението по по чл.638, ал.3 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността, не подлежи на обжалване. Следователно релевантен за разглеждане от настоящата инстанция по повод на подадената частна жалба е попадащият в обхвата на тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС въпрос: Подлежи ли на обжалване определението по чл.638, ал.3 ТЗ? Налице са предпоставките за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по горепосоченото дело. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение