Решение № 1013 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 182/2009 г.

Решение № 1013 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 182/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Н. Г. от АК Пловдив с пълномощник адв. К срещу решение № 435 от 14.10.2008 г. по гр. дело № 305/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция е отменено решение от 14.05.2004 г. по гр.д. 190/2003 г. на Еленския районен съд и по същество е уважен иска на З. П. Н. с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК за пълна трансформация и изключителното му право на собственост по отношение на придобит по време на брака недвижим имот. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 175 от 23.02.2009 г. при основанията на чл. 280, ал. 1 т 1 от ГПК по въпроса за допустимостта на нови гласни доказателства пред въззивния съд при повторно разглеждане на делото в тази инстанция, обусловили решаващите изводи на съда по същество, правилото на чл. 218з, ал. 3 от ГПК (отм.) и предвид съответствието на решението с указанията по т. 11 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на Върховия касационен съд. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 218з, ал. 3 от ГПК (отм.). Допълнителни гласни доказателства не е следвало да се допускат, но не са обсъдени и противоречията в показанията на свидетелите. Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав . Съображения са развити в писмена защита. Ответникът в касационното производство З. П. Н. изтъква в отговор, че при новото разглеждане на делото се е касаело за преразпит на свидетели, в тази връзка са допуснати и нови свидетели. Допусната е проверка на събраните доказателства, което не съставлява нарушение на процесуалния закон. Жалбата по същество е неоснователна Искът за установяване на предпоставките по чл. 21, ал. 1 от СК е бил предявен с твърдение, че на 5.10.1990 г. майката на ищеца му е дарила сумата 8000 лева, от която сума 3000 лева са броени на продавача при покупката на процесния имот през време на брака. При първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал, съответно изслушал поисканите от ищеца двама свидетели. При въззивното разглеждане на делото са допуснати и изслушани още двама свидетели, поискани с въззивната жалба от З. Н. Постановеното от Великотърновски окръжен съд решение от 27.04.2005 г., съгласно което след отмяна на първоинстанционното решение в полза на ищеца по същество е признато за установено изключително право на собственост върху процесния имот, е било обезсилено от състав на Върховен касационен съд с решение № 273 от 4.03.2008 г. по гр.д. 1846/2007 г. на V г.о и делото е върнато с указание, друг състав на окръжния съд да разгледа иска на предявеното основание, т.е по чл. 21, ал. 1 от СК "в контекста на събрания доказателствен материал". При новото разглеждане на делото на ищеца са допуснати още двама свидетели, като искането за преразпит на единия от вече изслушаните свидетели - продавача на процесния имот Х. И. Х., е оставено без уважение. Обстоятелствата, с оглед на които новите гласни доказателства са поискани, са същите, доказвани от ищцовата страната при първоначалното разглеждане на делото. Тезата на защитата е била, че дадената от Върховен касационен съд квалификация на иска обуславя изслушването на още свидетели. При обсъждането на гласните доказателства в решението съдът е кредитирал показанията на изслушаните при първоначалното разглеждане на делото свидетели Х., Н. и Б., като е изложил и съображенията си за това. Пренебрегването на ограниченията по чл. 218з, ал. 3 от ГПК от страна на въззивния съд след връщането на делото за ново разглеждане, при единствено указание за разглеждане на иска на предявеното основание, представлява процесуално нарушение. Като е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане на съответния въззивен съд, с отменителното си решение Върховен касационен съд нито е указал, нито с мотивите си е дал основание за извършване на процесуални действия по събирането на нови гласни доказателства, при това за обстоятелства, които са били известни на страната при завеждането на исковата молба. Несъстоятелен е и довода на ответника в отговор, че допълнителните свидетелски показания са били допустими като форма за проверка на вече събраните гласни доказателства. Нормата на чл. 218з, ал. 3 от ГПК (отм.) е следвало да бъде съобразена, в този смисъл са и указанията в т. 11 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на Върховия касационен съд. Допуснатото процесуално нарушение обаче в случая не е съществено, тъй като при решаващата си дейност въззивният съд не е основал изводите си на показанията на последните двама свидетели, а тъкмо обратното - не ги е кредитирал . Щом не е основавал решението си на свидетелски показания, поискани и допуснати в нарушение на ограничението по чл. 218з, ал. 3 от ГПК (отм.), въззивният съд не е дал касационен повод за отмяна на своето решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неизясняване на противоречия в свидетелските показания. В изявленията на свидетелите, чиито твърдения въззивният съд е кредитирал, няма противоречие относно факта на предаване на парите от майката на ищеца и обстоятелствата, при които е станало това . Единствено продавачът Х. Х. е отговарял пряко на въпрос колко лица са присъствали на това именно реално предаване на пари от майката на сина и ако в показанията си някой от присъстващите не е споменал за присъствието на друг, това не е равнозначно на противоречие. Тезата, че съдът е игнорирал противоречие относно мястото на предаване на парите - в гр. Ш. или в гр. В., няма опора в изявленията на свидетелите, чиито показания се коментират от защитата на касаторката. Относно това кое е жилището в гр. В., където се е осъществило дарението на средствата, въззивният съд е отговорил на поддържаните и в настоящата касационна жалба доводи, като е приел, че парите първо са били предадени от майката на сина, а непосредствено след това е последвало предаването на парите от ищеца на продавача по сделката. В тази част и по решаващия за изхода на спора въпрос, изводите на Великотърновски окръжен съд са обосновани. При обсъждането на гласните доказателства не е допуснато такова нарушение на съдопроизводствените правила, което да опорочи изводите на решаващия съд. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено. Ответникът по касационната жалба е заявил претенция да му Бъдат присъдени разноски, но не е установил извършването им. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.