Определение № 3174 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Е., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, [адрес], против Определение № 322 от 13.01.2026 г., постановено по адм. д. № 203 по описа на Административния съд – Бургас за 2025 година. С обжалваното определение е върната касационната жалба, подадена от Е., против Решение № 9720/07.11.2025 г. по адм. дело № 203/2025 г., постановено от Административния съд – Бургас. Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение, навеждайки нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по касационната му жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд преценява частната жалба като процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е и основателна. По делото се установява, че Е. подал на 19.11.2025 г. до Върховния административен съд, чрез Административния съд – Бургас, касационна жалба против Решение № 9720/07.11.2025 г. по адм. дело № 203/2025 г. на Административния съд Бургас, неправилно именувана „частна жалба“. На 20.11.2025 г. жалбоподателят представил преводно нареждане (л. 84 от първоинстанционното дело) за плащане по сметка на Върховния административен съд с IBAN BG62 BNBG 9661 3100 1780 01 на държавна такса за образуване на делото в размер на сумата от 30, 00 лв. С Разпореждане № 10236 от 20.11.2025 г. по първоинстанционното дело (л. 85), Административния съд – Бургас е указал на касационния жалбоподател да доплати по сметка на Върховния административен съд сумата от 40, 00 лв. за държавна такса, като представи документ за това в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на разпореждането. Указал е също на лицето, че при неизпълнение на това указание, касационната му жалба ще бъде върната. Това Разпореждане е връчено на Е. на 09.12.2025 г. – съобщение за връчване на л. 89 (гръб). С молба от 01.12.2025 г. (л. 86), изпратена по Системата за сигурно електронно връчване, касационният жалбоподател, в отговор на Разпореждане № 10236 от 20.11.2025 г., отправил искане до съда да му посочи въз основа на коя правна норма, той следва да внесе по сметка на Върховния административен съд допълнителна сума за държавна такса за образуване на касационното производство. Върху тази молба е поставена резолюция „Към дело“ от 03.12.2025 г. на съдията-докладчик, който на същата дата постановил Разпореждане № 10717 делото да му се докладва след изтичане на срока за изпълнение на указанието по Разпореждане № 10236/20.11.2025 г. На 13.01.2026 г. е постановено атакуваното в настоящото производство определение, с което съдът е приел, че, въпреки неизчерпателното съдържание на Разпореждане № 10236/20.11.2025 г., касаторът дължи заплащане на държавна такса в размер на 70, 00 лв. за образуване на касационно производство по неговата касационна жалба, като основанието за това е чл. 227а, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 213, т. 3 АПК. Приел е също, че указанията по Разпореждане № 10236/20.11.2025 г. не са изпълнени в цялост и не е отстранена констатираната нередовност по чл. 213, т. 3 АПК, поради което, на основание 213а, ал. 1, изр. второ АПК, е върнал на Е. касационната жалба като нередовна. Определението е неправилно, като постановено при наличието на посочените в частната жалба основания за отмяната му. В нарушение на приложимите разпоредби е формираният от съда извод, че дължимата държавна такса за образуване на касационното производство е тази по чл. 227а, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК – 70, 00 лв. за граждани. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по иск на Е., предявен против Агенция за социално подпомагане, с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който иск се разглежда по реда на Глава единадесета АПК – „Производства за обезщетения“. Съгласно чл. 204а АПК, във вр. с чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ, за делата по реда на тази глава се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Това е Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с Постановление на Министерския съвет на Република България № 38 от 27.02.2008 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 година. Съгласно чл. 18, ал. 3 от същата, за обжалване пред въззивна и касационна инстанция и по молби за отмяна по делата, водени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а от Тарифата, т.е. 2, 56 евро за граждани, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 204а АПК и чл. 9а ЗОДОВ са специални, спрямо разпоредбата на чл. 227а, ал. 1 АПК, поради което административният съд неправилно е определил размера на дължимата държавна такса по общата разпоредба на чл. 227а, ал. 1 АПК, вместо по специалните разпоредби на чл. 204а АПК и чл. 9а ЗОДОВ, във вр. с чл. 18, ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На следващо място, неправилно, съдът не се е произнесъл по молбата на Е. от 01.12.2025 г. (л. 86, пак там), с която касационният жалбоподател, в отговор на Разпореждане № 10236 от 20.11.2025 г., е отправил искане до съда да му посочи въз основа на коя правна норма той следва да внесе по сметка на Върховния административен съд допълнителна сума от 40, 00 лв. за държавна такса за образуване на касационното производство. Съдът не е посочил в Разпореждане № 10236 от 20.11.2025 г. на какво правно основание се дължи внасянето на допълнителната сума, поради което, вместо да прилага молбата от 01.12.2025 г. на Е. „Към дело“, съдът, по силата на принципа на законност, установен с чл. 5 ГПК, е следвало да укаже на страната правното основание за внасянето на държавната такса. Поради изложеното и доколкото неизпълнението на неправилно дадено указание не може да води до неблагоприятни последици за жалбоподателя, постановеното от Административния съд – Бургас определение за връщане на касационната жалба на Е. против Решение № 9720/07.11.2025 г. по адм. дело № 203/2025 г. на Административния съд – Бургас, се явява неправилно. Същото следва да се отмени, а делото се върне на същия състав на съда за администриране на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия