Определение № 953 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Н. Х. срещу определение 3930/06.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№4917/2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молба с вх.№260118/04.09.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №84/12.05.2022г. по в.гр.д.№409/2021г. по описа на Окръжен съд – гр.Габрово, а производството по делото е било прекратено.

Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като неучастието на молителя като страна в процеса е довело до ограничаване правото му на защита.Оспорват се изводите на съда, че молбата му за отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение е просрочена, тъй като молителят и неговата съпруга са във фактическа раздяла от м.01.2021г. и оттогава, той не е информиран за хода на делото.За акта на съда е разбрал на 01.09.2023г., което означава, че молбата му по чл.303 от ГПК, е в срок.Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на следващите се процесуални действия.

В срок е постъпил отговор от ответника М. Н., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.Претендират се направените по делото разноски.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 812/2021 г., II г. о., ГК, което се споделя от настоящия състав, е прието, че когато с предявен негаторен иск се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката, уважаването на иска чрез постановяване да се премахне съответното приращение неизбежно засяга правната сфера на всички лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот.Доколкото евентуалното уважаване на иска неминуемо има за последица промяна в обекта на вещното право, то тези от съсобствениците на терена, които са извън кръга на лицата, създали и впоследствие поддържащи противоправното състояние в имота, имат самостоятелна процесуална легитимация да участват в производството като ответници.Тя произтича от липсата на активно поведение за отстраняване на противоправното състояние в имота, с което по същество тези съсобственици се явяват лица, поддържащи нарушението и в този смисъл - легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 ЗС.В случай, че в производството по иска по чл. 109 ЗС като ответници бъдат конституирани както съсобствениците, които са създали и активно поддържат нарушението, така и съсобствениците, проявяващи пасивност за отстраняване на нарушението, те добиват положението на другари в процеса.С оглед естеството на правоотношението, решението на съда следва да бъде еднакво по отношение на тях, което ги определя като необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК.Другарството е факултативно. Искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението, независимо, че уважаването му ще засегне правната сфера и на неучастващите в процеса съсобственици. Последното обаче ги легитимира, при преценка, че изходът от спора е неблагоприятен за тях, да потърсят защита, като поискат отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 304 ГПК.

Същото разрешение следва да се приеме и тогава, когато е предявен осъдителен негаторен иск за отстраняване и премахване на последиците от извършени нарушения на правото на собственост, които предполагат частично или цялостно премахване на сгради, които са придобити в условията на съпружеска имуществена общност.В тази хипотеза следва да се приеме, че неучаствалият в делото съпруг ще бъде обвързан от правните последици на решението, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи/ в същия смисъл е и решение № 146 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2018 г., I г. о., ГК/.

В процесния случай с решението, чиято отмяна се иска, ответницата Р. И. Х. е осъдена да премахне неоснователно изградената от нея преградна стена между собствения недвижим имот с идентификатор *и входа /стълбище и коридор/ на жилището на ищцата М. С. Н., представляващо самостоятелен обект с идентификатор *, с административен адрес [населено място], [улица], да премахне изградената бетонна плоча върху входа на мазето на ищцата М. Н., както и да ги възстанови в съществуващия преди преустройството вид, като извърши следните дейности:

• 1/Да възстанови премахнатия напречен носещ зид в магазина /съгласно приложената схема преди преустройството на сградата/ или да укрепи подовата конструкция на втория етаж, така че да поеме натоварването от зидовете и покрива, по проект на правоспособен проектантконструктор;

• 2/Да възстанови премахнатите две носещи колони на предната фасада на магазина, така че да се осигури конструктивната устойчивост на сградата по приложената схема по проект на правоспособен проектантконструктор;

• 3/Да разкрие входа на мазето с размери 0,90/1,80 м. в пода на магазина за възстановяване на достъпа до мазето на собственика на втория етаж и да обезопаси с капак;

• 4/Да отвори подхода от входа на къщата към входа на мазето, като премахне изградената стена от итонг и се възстанови стената към магазина /съгласно приложената схема преди преустройството на сградата/.

По делото не е спорно, че имот с идентификатор ***е придобит в условията на СИО между Р. Х. и молителя Х. Х..С оглед естеството на действията, които участвалата в исковото производство съпруга трябва да извърши, следва да се приеме, че се засяга правната сфера на другия съпруг.Съдебното решение в случая трябва да е еднакво и за двамата съпрузи, поради което те имат положението на необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК.Изложеното легитимира формално молителя да подаде молба за отмяна на влязлото в законна сила решение, тъй като се явява лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото/чл.304 от ГПК/.

Разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 от ГПК предвижда, че молбата за отмяна по чл.304 от ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението.По делото се установява, че молителят е участвал в производството пред първоинстанционния съд в качеството си на свидетел, като е заявил изрично, че имот с идентификатор ***е бил придобит по време на брака му с ответницата Х..Посочил е видът и момента на извършване на преустройствата в имота.От изложеното следва, че същият е узнал за воденото срещу съпругата му дело в хода на първоинстанционното производство, поради което най-благоприятният за молителя срок според чл.305, ал.1, т.5 от ГПК започва да тече от деня, в който е узнал за решението – денят на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.С определение №1263/25.05.2023г., постановено по гр.д.№3703/2022г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Тримесечният срок по чл.305 е изтекъл на 25.08.2023г/присъствен ден/, поради което подадената на 04.09.2023г. молба за отмяна е просрочена и е следвало да се остави без разглеждане.

Предвид горното, Върховният касационен съд